Той се усмихна.
— Нека се изразя по-просто, госпожо Грийн. Ръкувахте ли се с него?
Тя поклати глава.
— Не.
— Това е добре, не се налага да си броите пръстите. — Той запали двигателя. — Накъде сега?
Сам погледна часовника си. Наближаваше обяд.
— Искам да се видя с Блаки.
— Не вярвам да се зарадва на визитата ви.
— Може би, но трябва да измъкнем Тери от затвора, а само Блаки може да ни помогне.
Макинли я остави на ъгъла до полицейския участък, където работеше Блаки, и тя се обади на инспектора по мобифона си, докато отиваше към входа.
— Блаки, Сам Грийн се обажда.
— Как, по дяволите, можа да се обадиш тук?
— Ако предпочиташ, мога да накарам Тери да ти се обади от затвора, но струва ми се, това ще ти създаде известно неудобство.
— Не е смешно, Сам.
— Да си ме чул да се смея? Пред участъка съм, Блаки. Ако не слезеш до пет минути, ще те потърся на рецепцията.
Тя затвори и запали цигара. Беше я изпушила едва наполовина, когато Блаки изскочи от участъка, навличайки палтото си.
— Какво, по дяволите, правиш тук? — тросна се той.
— Щом като Мохамед не ще да отиде при планината…
— Май няма да се откажеш, докато не ме видиш зад решетките при съпруга ти. — Той се огледа тревожно. — Хайде, не можем да стоим тук.
— Срам ли те е от мен, Блаки?
Той изсъска раздразнено и закрачи към главната улица, Сам го последва.
Полицаят се насочи към една градинка, постоянно се озърташе.
— Блаки, по-спокойно. Изглеждаш подозрително.
— Ти си жена на убиец. Как иначе да изглеждам в твоята компания?
— Какво, никога ли не говориш с престъпници? Какво ченге си? Ще кажеш просто, че съм от информаторите ти.
Блаки отново изсъска и се запъти към едно езерце насред градинката.
Сам го последва.
— Виж, Блаки, трябва да говоря с Морисън. Той твърдеше, че е видял Тери да излиза от апартамента на Сноу след изстрелите. Искам да знам дали лъже. Няма да ти струва много усилия.
Блаки се обърна:
— Морисън е включен в програмата за защита на свидетелите: нова самоличност и тем подобни.
— Знаеш ли къде е?
— Не можеш да се видиш с него. Точка. Ако те оставя да говориш с него, слухът ще стигне до Уелч и ще загазя.
— Но ти знаеш къде е, нали?
Блаки я изгледа, без да спира.
— Не можеш все да бягаш, Блаки — извика Сам след него. Извади един плик от чантата си и му го подаде. — Не и ако искаш тези нещица да бъдат унищожени. — Блаки не се обърна. — Прави се на мъж, щом искаш, но ако това стигне до шефа ти, с кариерата ти е свършено.
Блаки спря. Обърна се бавно и се вгледа в плика в ръката на Сам.
— Какво, по дяволите, е това?
Сам не отговори. Двамата стояха и се гледаха като съперници на дуел, никой от които не смее да стреля пръв. Блаки стисна зъби, извади ръце от джобовете си и бавно тръгна към нея. Дръпна плика от ръцете й и бързо го отвори. Вътре бяха черно-белите снимки от сейфа на Тери. Блаки ги разгледа, лицето му почервеня.
— За такова нещо можеш да получиш седем години — изсъска той.
— За няколко снимки с приятели?
— Това е изнудване!
— О, не знаех. Е, взимам си ги обратно и забравяме всичко. Осъзнай се, Блаки. Знам, че е изнудване. Точно това целя. Сега ще ме заведеш ли при Морисън, или да изпратя негативите на шефа ти?
Блаки върна снимките в плика.
— Бързо се учиш, Сам.
— Налага се.
— Само внимавай да не преучиш. — Той пъхна плика във вътрешния си джоб. — Имаш ли кола?
Сам извади мобифона си и се обади на Макинли. След две минути лексусът спря пред градинката и Сам и Блаки се качиха отзад. Блаки каза на Макинли накъде да кара и тримата продължиха в пълно мълчание.
Спряха пред един жилищен блок в северозападната част на Лондон. Сам и Блаки слязоха и тя заоглежда закованите с дъски и напръскани със спрей витрини на магазините и купищата боклук по тротоара.
— Голяма грижа за свидетелите, Блаки, няма що.
— Съкращения на бюджета, какво да правиш? Пък и никой няма да си дава много труд, за да осигури удобства на отрепка като Морисън.
Блаки тръгна към блока. Ръждясалата метална врата бе с електронно заключване, но ключалката беше счупена и тя се отваряше и затваряше леко от вятъра. На два от трите асансьора бяха закачени бележки „Не работи“.