— Ако се разчуе, че съм информатор, знаете ли какво ще стане с мен?
— Рики, включен си в програмата за защита на свидетелите. За всички е ясно, че пееш като канарче. Искам просто да знам, беше ли информатор на Уелч?
Морисън кимна.
— Да. Бях.
— Виж, мисля, че Уелч е натопил съпруга ми. Подозирам, че е подправил уликите.
— И мислите, че ме е накарал да лъжесвидетелствам?
Сам го погледна и кимна бавно.
— Точно това мисля.
Той срещна спокойно погледа й.
— Е, тук грешите, госпожо Грийн. Много грешите.
Трите бели микробуса излязоха от ферибота поотделно, но веднага след терминала отново се събраха. Един отегчен митничар с рефлекторно жълто яке им махна вяло да минават. Микробусите бяха само три от стотиците коли, които ежедневно внасят евтин алкохол от континента, а и мъжете вътре бяха минавали много пъти през митницата и знаеха много добре как да останат незабелязани.
Ким Флечър и Джони Ръсел бяха в първия микробус. Ръсел караше, а Флечър се свърза по мобилния си телефон с Елис, после с Райзър, които караха другите две коли. Продължиха в колона до голямата детелина на излизане от Дувър, после се разделиха по различни пътища за Лондон. На известна дистанция след всеки микробус караха по два мотоциклета с по двама души с кожени дрехи и каски.
Ръсел постоянно поглеждаше в огледалото, Флечър държеше мобифона в скута си, готов да го използва. Отзад се чу дружен смях и Флечър се обърна:
— Ще млъкнете ли там, отзад?
В каросерията върху каси с бира седяха четирима мъже с бухалки. Носеха кожени якета, дънки и чанти с екипи и щеки за крикет, в случай че ги спрат за проверка на границата.
— Извинявай, шефе — каза един от биячите.
— Имаме опашка — обяви Ръсел.
Флечър погледна в страничното огледало.
— На четири коли зад нас. Син микробус.
Флечър забеляза микробуса. Караше го едър плешив мъж, до него седеше русо момиче.
— Сигурен ли си?
— Движи се все в нашата лента, вече три километра кара с нашата скорост.
— Добре, момчета — обърна се Флечър към останалите. — Това е.
Той се обади до другите два микробуса, за да му изпратят подкрепленията с мотоциклетите. Отвори жабката и извади малък предавател. Мотоциклетистите отзад имаха радиостанции, нагласени на същата честота. Флечър ги предупреди за синия микробус, после се отпусна на седалката и се ухили доволно. Затананика си тихо.
Синият микробус продължи след тях още петнайсетина минути. Когато навлязоха в сравнително пуст участък от пътя, нападателите най-после решиха да действат. Синият микробус ускори и се доближи на една кола зад тях, след това пак забави и продължи с тяхната скорост. Стигнаха някакъв светофар, той смени на червено и Ръсел намали.
— Това е, момчета — обяви Флечър. Пресегна се под седалката и извади голям френски ключ. — Бъдете готови.
Ръсел рязко спря. Синият микробус се блъсна отзад, но Ръсел вече бе вдигнал крак от спирачката и колата продължи малко напред. Флечър смигна на Ръсел и слезе.
Жената вече беше излязла от синия микробус и започна да се извинява с източноевропейски акцент:
— Толкова съжалява. — Вдигна ръце. — Не видели червено. — Имаше доста широка уста и изрусената й коса бе вързана на опашка. — Всички ли добре?
Флечър стисна по-силно френския ключ зад гърба си и се усмихна.
— Добре сме. А вие? Няма ли пострадали?
— И ние добре. Но счупили отзад на ваша кола. — Тя посочи задницата на микробуса им. — Вижда?
Ръсел също слезе и се присъедини към Флечър. В този момент задницата на синия микробус се отвори и отвътре изскочиха четирима мъжаги с щанги. Момичето изтича при тях и им закрещя на някакъв непознат език.
— Мамка им — извика Ръсел. — Това е грабеж.
— Неуспешен грабеж — поправи го Флечър и извади френския ключ иззад гърба си.
Ръсел измъкна дълга верига от джоба на якето си, завъртя я пред себе си и тръгна към нападателите. Четиримата биячи от микробуса също изскочиха с бухалките си за крикет и закрещяха обиди.
Четиримата нападатели застинаха, зинаха от изненада. Шофьорът им също беше слязъл и сега стоеше на платното като вцепенен.
Изведнъж се чу рев на мотори и двата мотоциклета забиха спирачки зад синия микробус. Пътниците им слязоха и се насочиха към злополучните нападатели, размахвайки разнообразни оръжия.