Новодошлите обикновено започваха работа на количките за хотдог. Поскович притежаваше повече от петдесет из центъра на Лондон. Той наблюдаваше внимателно работниците си и прехвърляше онези, които му харесат, към по-малко законните си начинания. Вече имаше десетина косовски проститутки, които работеха в няколко апартамента по „Еджуеър роуд“, и използваше някои жени като куриерки на малки количества хероин.
Двама младежи изкараха една количка и Поскович им кимна. Лицето му изведнъж помръкна — Петко се появи на вратата целият в кръв.
— Къде беше, по дяволите? — изрева Поскович. — Останалите се прибраха преди часове.
Петко поклати глава.
— Смазаха ме от бой.
— Кой?
Една жена с шлифер и вдигната яка се появи на вратата. След нея влязоха двама едри мъже, единият с шлифер, другият с кожено яке.
— За мен ли говорите? — попита жената.
Зад нея се появиха още четирима мъже, всичките с дълги шлифери. Спряха и впиха погледи в Поскович.
Той изкрещя на хората си и те спряха работа. Извадиха дълги ножове и се наредиха до бюрото. Поскович продължи да гледа изпитателно жената, зачуди се коя е и какво търси в склада му. Повечето от натрапниците държаха ръце дълбоко в джобовете. Поскович имаше пистолет, но в чекмеджето и не искаше да го вади, докато не разбере как стоят нещата.
— Не се сърдете на Петко — каза жената. — Не е виновен. Момчетата доста се постараха, за да го убедят да проговори. Вие сигурно сте Зоран Поскович. Аз съм Саманта Грийн. Напоследък си позволихте доста волности с микробусите на съпруга ми.
Тя пристъпи към него и му подаде ръка. Поскович се намръщи. Тя се усмихна търпеливо. Поскович бавно измъкна дясната ръка от джоба си и стисна нейната. Беше изненадващо силна за жена, въпреки че ръката й бе малка, с дълги, нежни пръсти.
Сам забеляза кашоните с бира и цигари и кимна към тях.
— Това сигурно е нашата стока, а?
Поскович вдигна широките си рамене, но не отговори. Хората му го гледаха изпитателно, чудеха се какво да правят, той обаче продължи да наблюдава жената.
— Петко каза, че сте от Косово.
— Петко много приказва. Какво искате?
— Искам да оставите алкохолния бизнес на мъжа ми на мира.
Поскович се ухили, в устата му проблеснаха четири златни зъба.
— Това е пазарна икономика. По-силният печели за сметка на по-слабите.
Огледа гордо хората си, за да види дали ги е впечатлил с английския си, но те не го бяха разбрали и зяпаха разсеяно.
— Да, но теорията ви куца още от самото начало — възрази Сам. — Съпругът ми не е слаб. В затвора е и сигурна съм, няма да му хареса, ако някой го нарече мекушав. А и аз не обичам да ме подценяват.
Тя го погледна с немигащи зелени очи.
Поскович се беше изправял очи в очи пред много мъже и най-често успяваше да ги сплаши само с поглед. Сам Грийн обаче не изглеждаше особено уплашена. Личеше си, че на млади години е била красива, и все още беше такава — с високи скули, изящни устни, дълги мигли и безупречно гладка кожа, но Поскович се възхищаваше повече на елегантността й и самоувереното й държание. Дори намираше тези качества за по-възбуждащи от външния й вид.
— Тери ще защитава правата си. Също и аз — заключи тя.
Поскович кимна бавно. Тя водеше осем мъже, Поскович разполагаше с двайсетина. За няколко минути можеше да извика още десет. Той имаше превъзходство и жената го знаеше, но въпреки това се беше изправила смело срещу него. Поскович огледа мъжете зад нея и се запита дали имат пистолети в джобовете на шлиферите. И дали бяха готови да ги използват.
Сам посочи бутилката върху бюрото му.
— Това водка ли е?
Поскович кимна.
— Оригинална. Изпраща ми я един приятел от Санкт Петербург. Пиете ли водка, госпожо Грийн?
— Ще пия каквото ми предложите, Зоран.
Поскович се усмихна и нареди на един от хората си да донесе друга чаша, после наля на гостенката и на себе си. Чукнаха се и Поскович я загледа внимателно, за да види дали наистина разбира от алкохол, или просто се прави на важна.
Тя премлясна замислено, после кимна.
— Не е зле.
Подаде му чашата си за още.
Поскович се засмя. Наля й още и двамата пак се чукнаха.
— Мисля, че можем да станем приятели, госпожо Грийн.
Тя вдигна чашата.