— Зависи от това дали ще оставите на мира микробусите на съпруга ми. — Тя отново пресуши чашата си. — Имате ли още столове, Зоран, или карате гостите да стоят прави?
Поскович нареди да й донесат стол и тя седна срещу него. Хората му явно се поуспокоиха, но не помръднаха от местата си; горилите на Сам останаха с ръце в джобовете.
— Та как е в Косово, Зоран? — попита Сам.
— Тежко. Невероятна немотия. Всички искат да се махат.
— И да дойдат в Англия, така ли? Да започнат нов живот?
— В Америка. В Америка е най-добре. Ако не успеят да се уредят за там обаче, и в Лондон става.
— И вие ли така направихте? Дойдохте и започнахте нов живот?
Поскович кимна.
— Разбирам ви, Зоран. И аз произхождам от емигранти. Прапрадядо ми е бил унгарец.
Поскович кимна одобрително.
— Свестни хора са това унгарците. — Вдигна чашата си. — И знаят как да пият.
Сам вдигна рамене.
— Да, може би оттам съм го наследила. — Тя отпи нова глътка водка. — И така, какво ще правим, Зоран? Няма да започваме война, нали?
— Война ли?
— Защото, ако не се разберем, точно до това ще се стигне. Ако продължавате да нападате микробусите ми, нашите хора ще продължат да бият вашите. Така и двамата ще загубим. Няма голям смисъл, нали?
Поскович вдигна рамене.
— Такъв е животът, госпожо Грийн. Ако не си вземем това, което ни се полага, никой няма да ни даде нищо на готово. — Той махна към количките за хотдог. — Трябва да се борим с босненците за този бизнес. А те са корави копелета. Ако бяхме отишли да ги помолим: „Извинете, може ли и ние да продаваме хотдози“, какво мислите щяха да кажат?
Сам се усмихна.
— Кучешки свят.
Поскович се намръщи. Не беше разбрал.
— Такъв е изразът, Зоран. Означава, че нещата са толкова зле, че кучетата се бият помежду си за всеки кокал.
Поскович кимна.
— Нали няма нищо общо с хотдог4?
Сам се облегна назад и се разсмя, също и хората й. Поскович неуверено се ухили, не виждаше кое е толкова смешно.
Когато се насмя, Сам извади кутия цигари и предложи на Поскович. Той си взе една и тя му я запали, след това — своята.
— Защо избрахте точно микробусите на съпруга ми, Зоран?
Поскович избълва облак дим, изчака да се разсее, преди да заговори:
— Решихме, че понеже съпругът ви е в затвора…
Сам кимна.
— И какво целите? Един микробус с алкохол е дребен залък. Сигурно си точите зъбите за по-голяма хапка.
Поскович отново се намръщи. Говореше доста добре английски, особено в сравнение със сънародниците си, но не разбираше много добре жаргонните изрази.
Сам се усмихна.
— Количеството е малко, Зоран. Един микробус алкохол. Не струва много.
— Ако ви лишим от стоката, клиентите ви ще потърсят други доставчици. Ще се обърнат към нас.
— И аз така си помислих. — Сам извади няколко листа и ги подаде на Поскович. — Тук има списък на заведенията, които пазаруват от нас, и на онези, които не пазаруват.
Поскович прехапа устни и прегледа списъците.
— Намират се в един район, занимават се със сходна дейност. Индийски ресторанти, магазини, барове. Има предостатъчно и за вас, Зоран. Няма нужда да ме конкурирате.
— Да, ама вие ще поискате да разширите бизнеса.
Сам поклати енергично глава.
— Не, няма. Обещавам. Когато излезе от затвора, съпругът ми ще зареже всичко.
Поскович я погледна изпитателно, запита се дали е искрена с него.
— А, има и още едно условие — добави тя.
Поскович вдигна вежди.
— Да ни върнете микробуса. И алкохола.
Поскович се подсмихна, подаде й ръка. Сам я стисна. Дланта му беше много по-широка от нейната, но той пое предпазливо ръката й, след това се изправи и я прегърна, внимателно, сякаш се опасяваше, че ще я счупи.
— Договорихме се, госпожо Грийн — каза той, целуна я по бузата.
— Радвам се, Зоран, уплаших се, че ще поискате да се борим за микробуса.
Поскович се разсмя гръмко. Изпрати я до вратата. Макинли и останалите биячи ги последваха.
Един от хората на Поскович разсипа консерва с кренвирши на пода. Наведе се и започна да ги събира с виновна усмивка.
— Тези неща наистина ли се купуват? — попита Сам, докато албанецът бършеше кренвиршите в гащеризона си.
— Печелим цяло състояние. Японските туристи дават по десет кинта за хотдог. Затова босненците отстояваха толкова яростно територията си. Наложи се да потрошим много глави, госпожо Грийн. Много глави.