Сам и Макинли се запътиха към лексуса, Пайк, Флечър, Ръсел и останалите отидоха по колите си.
— Не знаех, че родът ви е от Унгария — каза Макинли.
Сам го изгледа сърдито.
— Анди, приличам ли ти на унгарка? Не ме обиждай.
Макинли се разсмя, после поклати удивено глава.
Франк Уелч показа служебната си карта на младия полицай на пост в смрадливото фоайе.
— Третия етаж, сър.
— Знам къде е, синко — изръмжа Уелч.
Натисна гневно копчето на асансьора и лапна два ментови бонбона. Погледна указателя за етажите. Два от асансьорите не работеха, третият стоеше на третия етаж и не помръдваше. Уелч реши да се качи пеш.
Пред апартамента на Морисън стояха още двама униформени полицаи, един криминолог сваляше отпечатъци от вратата.
Уелч отново показа картата си и влезе.
Симсън и Кларк го чакаха в хола. Симсън разлистваше едно от порнографските списания; като видя шефа си, бързо го затвори и го хвърли на пода.
— Не трябва ли да сте с ръкавици? — попита Уелч.
— Съжалявам, шефе.
Симсън извади кутия с гумени ръкавици и я отвори със зъби.
— Насам шефе — подкани го Кларк. — В спалнята.
Уелч го последва в стаята, където още двама криминолози взимаха проби от пода и стените. Морисън висеше от вътрешната страна на вратата. Гол. Вратът му бе стегнат с въже, което минаваше над вратата и беше завързано за дръжката от външната врата.
— Кой го е открил? — попита Уелч.
— Следователят по поредното дело дошъл да провери, тъй като Морисън не се явил на една среща. Разбил вратата.
— Къде е сега този следовател?
— При шефа си. — Кларк му даде листче с името и номера на един сержант от Отдела за борба с наркотиците. — Утре е трябвало да свидетелства по дело за търговия с наркотици.
— Нали беше в програмата за защита за свидетели, по дяволите. Не е трябвало да го оставят сам.
Симсън също влезе.
— Един от криминолозите каза, че може да е нещастен случай при мастурбация. Стегнал си врата, за да постигне по-голямо удоволствие.
— Глупости — изсъска Уелч.
— Няма следи от борба — отбеляза Симсън. — Пълно е с порнография.
— И няма бележка — допълни Кларк. — Значи не е искал да се самоубива.
— Това е убийство — заяви категорично Уелч.
— Хайде, шефе, не можем да сме сигурни — възрази Симсън.
— Аз съм сигурен. Някой е убил тази отрепка. Въпросът е, кой? И как са го открили тук?
Сам стоеше на четири крака в кухнята и чистеше фурната, когато телефонът иззвъня. Тя изруга, свали гумените ръкавици. Беше Блаки.
— Помниш ли градинката до участъка — сопна се той. — След половин час да си там.
— Защо? Какво има?
— Просто ела.
Връзката прекъсна. Сам се намръщи и остави слушалката. Помисли да се обади на Макинли, но реши да не го прави. Взе сааба си и отиде на уреченото място.
Блаки вече я чакаше при езерцето, крачеше напред-назад с каменно изражение.
— Чу ли какво е станало? — попита.
— Какво? Да не е нещо с Тери? Случило ли се е нещо?
— Не, не е с Тери. С Морисън се е случило нещо. Мъртъв е.
Сам зина от изненада.
— Мъртъв? Как?
— Намерили го да виси обесен на една врата.
— Не изглеждаше склонен към самоубийство.
— Не е самоубийство. Така е изглеждало, но нещастник като Морисън няма да посегне на живота си. Боже всемогъщи. Двайсет и четири часа след като говори с теб, и вече е мъртъв. Не ти ли се струва малко необичайно за съвпадение?
— Накъде биеш?
— Ти накъде мислиш? За бога, ако някой разбере, че съм те завел при Морисън, така ще затъна в помия, че трябва да ме вадят с подводница.
— Ти си голямо момче, Блаки. Сигурна съм, че си заличил следите си.
— Казвала ли си на някого къде живее Морисън?
— Разбира се, че не.
— А на Тери?
Сам поклати глава.
— От една седмица не съм го виждала.
Блаки се потърка по челото.
— За последен път поставям кариерата си на карта заради теб. Или заради Тери.
Сам доближи лице на сантиметри до неговото.
— Няма да се измъкнеш толкова лесно. Работиш за Тери, откакто си започнал да патрулираш по улиците. Ще изпълняваш каквото ти се казва, иначе с кариерата ти е свършено и ще прекараш остатъка от живота си зад решетките.