Сам затвори очи. Беше живяла с мисълта, че Грейс никога няма да се върне вкъщи, че ще остане до края на дните си в „Оукуд хаус“, че за болестта й няма лечение. Но смъртта… смъртта й се струваше нещо много далечно. Не беше очаквала Грейс да напусне белия свят толкова внезапно, да бъде премазана на някакво пусто селско шосе.
Болногледачката й върна кърпичката.
— Тя беше истинска дама, госпожо Грийн. Винаги се държеше мило, любезно. Ще ми липсва.
Сам кимна.
— Да, и на мен ще ми липсва.
На излизане Сам се отби през ръководството, мина покрай секретарката и нахълта в кабинета на управителката. Госпожа Ханкок пишеше нещо на компютъра си. При влизането на Сам по лицето й се изписа изражение на раздразнение, което бързо се смени с любезна усмивка.
— Госпожо Грийн, толкова съжалявам — заговори бавно тя все така усмихната; очите й шареха неспокойно наляво-надясно.
— Какво, по дяволите, е правила Грейс навън?
— Моля?
— Попитах какво, по дяволите, е правила свекърва ми на улицата.
— Това не е затвор, госпожо Грийн. Нямаме решетки на прозорците и въоръжена стража. Пациентите ни могат да влизат и излизат безпрепятствено.
— Защо никой не ме е известил?
— Опитахме да се свържем, госпожо Грийн, но у вас нямаше никой. Оставих две съобщения на телефонния ви секретар. Помолих и полицията да изпрати някого да ви остави бележка.
— Не бях вкъщи. Имах среща.
— Именно. Направихме всичко възможно.
— Направили всичко възможно! Не е ли малко късно да се прави каквото и да било? Защо никой не я е спрял?
— Тонът ви не ми харесва, госпожо Грийн.
Сам се приближи до бюрото и погледна директорката в очите.
— На мен пък не ми харесва, че сте оставили осемдесетгодишна жена с алцхаймер да се разхожда без надзор.
— Госпожо Грийн… — опита да възрази директорката, но Сам вдигна пръст и я прекъсна.
— Трябваше някой да се грижи за нея постоянно — закрещя тя. — По двайсет и четири часа в денонощието. Нали затова беше тук. Затова ви плащахме.
Госпожа Ханкок се намръщи.
— Всъщност не.
— Какво имате предвид?
Госпожа Ханкок се изправи.
— Не сте плащали вноските на свекърва си от три месеца.
— А, това било значи.
Госпожа Ханкок посегна към телефона си.
— Ще ви помоля да напуснете дома, госпожо Грийн. Иначе ще се принудя да повикам охраната.
— Охрана ли? Ако имахте охрана, никой нямаше да пусне Грейс да скита навън.
Госпожа Ханкок започна да набира. Сам й обърна гръб и излезе демонстративно от кабинета.
Тери говореше по един от телефоните на етажа, когато главен надзирател Ригс, придружен от Дюн и още един техен колега, се качи по металното стълбище.
Тери затвори веднага щом групичката се приближи.
— Госпожата ви праща много поздрави, господин Ригс.
Тери понечи да мине покрай тримата надзиратели, но Ригс му препречи пътя.
— Ще ми липсва чувството ти за хумор, когато напуснеш, Грийн. — Усмихна се хладно и добави: — След трийсетина години.
Тери усети, че нещо не е наред. Погледна Дюн, но той бързо отмести очи.
Ригс го изгледа триумфално.
— Майка ти е хвърлила топа.
Взря се внимателно в Тери, за да види реакцията му.
Тери почувства, че стомахът му се свива. Дъхът му секна и сърцето му затуптя лудо. Въпреки това продължи да гледа Ригс в очите.
Погледът на Ригс стана по-сериозен.
— Размазал я някакъв камион за сладолед. Наложило се да я изчегъртат от асфалта с шпатула за гофрети.
Тери пристъпи към Ригс и тримата надзиратели се наежиха. Той си пое дълбоко въздух. С едно избухване само щеше да си спечели няколко дена в изолатора. Дори по-лошо. Той разпери ръце и стисна зъби. По устните на Ригс заигра усмивка. Тери не се поддаде на предизвикателството.
Когато разбра, че Тери няма да направи нищо, Ригс се извъртя и продължи по коридора.
Дюн изгледа затворника съчувствено.
— Моите съболезнования, Тери — прошепна тихо, за да не го чуе Ригс.
Тери не отговори, но кимна леко за благодарност и продължи да гледа втренчено отдалечаващия се Ригс.
Сам спря пред дома на Лора и се приближи бавно до външната врата. Позвъни няколко пъти, но никой не отвори, затова заобиколи къщата и отвори дървената порта за задния двор. Лора беше в дъното на градината и подрязваше розите. Сам пресече ливадата и се приближи до дъщеря си.