Ригс се закиска на собствената си шега и излезе; звукът от тежките му обувки бавно заглъхна в коридора.
Кабинетът на Ричард Ашър отразяваше характера на собственика си — пълен бе с остри ръбове и обзаведен в съмнителен естетически стил. Мебелите бяха само от хром и стъкло, а картините на стената приличаха на петна от кръв върху платното. Когато Сам влезе, Ашър крачеше с телефон в ръка пред огромния прозорец с изглед към центъра на Лондон. Той й се усмихна бързо и продължи да шепне в слушалката за някакъв превод на пари от Каймановите острови в Гибралтар, който никой данъчен чиновник нямало да надуши.
Лорънс Патерсън седеше на ръба на бялото бюро на счетоводителя. Махна на Сам към черния диван. Тя седна, кръстоса крака и запали.
И двамата мъже бяха около трийсетте, високи и слаби, с физиката на тенисисти и буквално кипяха от неизразходвана енергия. Сам се беше виждала с Ашър веднъж наскоро след арестуването на Тери. Той бе наполовина индиец, с тъмна кожа и дълга катраненочерна коса, която все падаше в очите му. Постоянно се усмихваше и Сам му нямаше никакво доверие. Патерсън не изглеждаше толкова добре — със слабо лице и белези от младежки пъпки по челото, — но на нея й се струваше по-благонадежден. Патерсън винаги я гледаше в очите, дори когато й съобщаваше лоши новини. Ашър пък постоянно отбягваше погледа й, сякаш криеше нещо. Тя изтръска цигарата си в един кристален пепелник и се усмихна при мисълта колко подвеждащ е външният вид. Преди години никога нямаше да си помисли, че съпругът й може да излежава присъда за убийство.
— Странен свят — промърмори си сама.
— Моля? — сепна се Патерсън.
— Просто размишлявах на глас, Лорънс.
Ашър остави телефона и се приближи с грацията на антилопа.
— Саманта, благодаря, че дойде.
— Стори ми се, че нямам друг избор, Ричард.
Ашър се приближи, сякаш да я целуне, но избегна прекия контакт. Сам надуши одеколона му с лек аромат на сандалово дърво.
— Толкова съжалявам — каза той, гледайки стената зад нея.
— Аз още повече.
— Ще обжалвате, нали?
— При първа възможност. Затова ли ме извикахте?
— Отчасти.
Двамата мъже си размениха бързи погледи. Сам се намръщи и зачака. Ашър се оттегли зад бюрото и се настани на креслото си. Патерсън стана и отиде до прозореца.
— Обжалването обаче ще излезе доста солено — каза той. — Предполагам, че си даваш сметка.
— Никога не съм си и помисляла, че ще работиш безплатно, Лорънс.
Ашър въздъхна:
— Лошото е, че Тери е малко на червено.
Патерсън кимна:
— Успя да изстиска пари за делото, но ако обжалва, ще се наложи да намери още.
Сам се наведе напред.
— „Ако“ ли? Не е ли сигурно?
Патерсън я изгледа обидено:
— „Когато“, „ако“… Всичко опира до парите, Саманта. А при сегашното положение на нещата Тери не може да обжалва и глоба за неправилно паркиране.
Сам занемя, не знаеше какво да каже.
— Можем да го наречем проблем при прехвърлянето на капитали — поде Ашър. — За щастие временен, но трябва да си наясно.
— За какво?
Ашър не отговори. Вместо това взе едно дистанционно устройство и го насочи към близкия телевизор. Екранът се включи, след това Ашър насочи дистанционното към видеото.
На екрана се появи Тери с тънка пура в ръка. Носеше същия костюм като в съда, но без вратовръзка. Той се усмихна към камерата и размаха пурата.
— Здравей, скъпа. Извинявай за тайнствеността, но щом гледаш този запис, значи се е случило най-лошото.
Сам погледна Ашър и Патерсън. И двамата съзерцаваха телевизора. Тя дръпна силно от цигарата си.
Тери се усмихна виновно:
— Какво да кажа? Сигурно ще ти е трудно, но поне няма да гниеш в килия, смърдяща на кисело зеле и урина. Виж, скъпа, имам нужда от помощта ти. Голяма нужда. Съжалявам, че ти навличам тези главоболия, но няма кой друг. Не мога да ти кажа повече подробности, в случай че касетката попадне в лоши ръце. Ричард и Лорънс ще ти обяснят всичко. Можеш да им имаш пълно доверие. А, да, потърси и Анди Макинли. Той ми беше шофьор, ще ти бъде от полза. Сега работи за Джордж Кей. Предай много поздрави на децата. Много ще се радвам, ако ми дойдат някой път на свиждане.