Ашър натисна копчето на дистанционното и телевизорът изгасна.
— Какво означава това? — попита Сам.
Краткото изказване на Тери само бе увеличило объркването й.
— То е само встъпление — отвърна Ашър.
— За да знаеш, че говорим от името на Тери — добави Патерсън.
— И какво трябва да ми кажете?
Ашър си пое дълбоко въздух, сякаш се кани да й съобщи лоша вест.
— Напоследък Тери беше доста зает, откакто се разделихте преди осемнайсет месеца…
— Преди петнайсет. Разделихме се преди петнайсет месеца.
— Петнайсет. Добре. — Той пак си пое въздух. — Както и да е, през тези петнайсет месеца се случиха доста неща.
— На мен ли го казваш? — Тя издиша облак дим към тавана. — Колко лошо е положението, Ричард?
— Засега немного. Финансовите баланси са малко нарушени. Но без вкарване на средства отвън…
Той остави изречението незавършено. Погледна Патерсън, който кимна.
Патерсън се приближи до Сам и й подаде една картонена папка.
— Положението на Тери е като на жонгльор, който подхвърля четири топки — заобяснява той. — Ако спре…
Той вдигна рамене и се смръщи мрачно.
Сам погледна изпитателно първо единия, после другия. Гледаха виновно като ученици, изправени пред директорката, готови да получат хубав пердах.
— И какво ми казвате значи? Че ако Тери си изпусне топките, аз оставам на улицата, така ли?
— Не точно на улицата — уточни Ашър; взе една стъклена тежест за документи и започна да я върти, — но трябва да те предупредя, че вноските за къщата всъщност се изплащат от един влог, свързан с фирмите за недвижимо имущество на Тери. И че ако се стигне до съдия-изпълнителя…
Сам отвори папката. Вътре имаше компютърни разпечатки. Бяха извлечения от няколко банкови сметки, само две от които й бяха познати. Имаше и приходо-разходни листове от фирмите на Тери. Нощните му клубове. Модната му агенция. Куриерската му служба. Дяловото му участие в местния футболен клуб. Някакви инвестиции в Испания. Беше приложен и списък на разходите по издръжка на семейството. Вноските за къщата и за колите. Таксата за следването на Джейми. За старческия дом, където беше майка му. Имаше прекалено много числа, за да ги разбере.
— Значи сме фалирали, така ли?
Ашър я изгледа обидено.
— Разбира се, че не, Саманта. Трябва да си дадеш сметка обаче, че без приходите на Тери в сметките ви няма да постъпят никакви пари.
— Това вече не го разбирам. Тери винаги е харчил с широка ръка, но все заделяше. Ценни книжа, инвестиции.
Ашър поклати глава.
— Потънал е в заеми. Всичко принадлежи на банките.
— От къде на къде?
— Онази собственост в Испания, не ти ли е казал нищо за нея?
— Спомена нещо, да. В съдружие с Майки Фокс, нали?
Ашър кимна.
— Майки Фокс и още неколцина подобни. Това се оказа бездънна яма за пари. Купиха земя, посадиха палми, платиха на архитекти и строители…
— Започвам да си създавам представа, Ричард.
— В това начинание изтекоха много пари. Милиони. И държа да спомена, Саманта, въпреки съветите ми. Повтарях на Тери, че това е дългосрочна инвестиция и че трябва да влага само пари, които не ни трябват за друго. Това самоунищожително начинание си беше чисто негова идея.
Сам хвърли папката върху една стъклена масичка.
— Не можем ли да продадем дела си в тази собственост? Да платим на банките.
— Строежът не е завършен. Никой няма да ни плати, преди сградата да стане готова. Пък и пазарът на собственост в Испания отдавна замря. Прекалено много насилие има напоследък.
— Добре. Да продадем тогава нещо друго. Модната агенция сигурно носи печалба. Остава и делът му във футболния отбор. И той трябва да струва нещо.
— Нито едното, нито другото носи някакви приходи и ако погледнем реалистично на нещата, няма и да започне да носи, поне в близкото бъдеще. — Ашър пак направи измъчена физиономия. — Честно казано, Саманта, модната агенция и футболният отбор бяха повече като хобита за Тери. Не го интересуваше много дали носят печалба или не.
Сам изтръска цигарата си и кръстоса крака.
— Прекрасно. Ами куриерската фирма? Това сигурно върши някаква работа. А доколкото знам, той е инвестирал и в две превозвачески фирми.
Ашър и Патерсън размениха бързи погледи. На Сам вече й писна. Имаше чувството, че двамата се придържат към някакъв сценарий и й казват само онова, което искат. Криеха нещо, а тя мразеше да я манипулират така.