Неколцина репортери закрещяха въпроси, но Тери вдигна ръце, за да млъкнат.
— Жал ми е за семейство Сноу — продължи. — За това, което преживяха. Сега искам само да се върна у дома при семейството си. Надявам се, че всички ще уважите правото ми на личен живот. Сега с удоволствие ще ви отговоря на няколко въпроса, но след това искам да оставите мен и близките ми на мира.
Последва нов дъжд от въпроси.
Сам задърпа Тери, но той не помръдна. Харесваше му да е център на вниманието.
Макинли седеше в лексуса и наблюдаваше как Тери говори с насъбралите се журналисти. Забеляза познато лице и настръхна. Люк Сноу вървеше самоуверено по улицата към съда, с плитки, скрити под черна вълнена шапка, и рамене, свити под зеленото камуфлажно яке.
Макинли слезе от колата и тръгна да го пресрещне. Вниманието на Сноу бе съсредоточено върху Тери и журналистите и той забеляза Макинли чак когато ирландецът се изправи пред него.
— Дори не си го помисляй, Люк — предупреди тихо Макинли.
Дясната ръка на Сноу потрепна. Макинли мерна нещо метално в джоба му. Нож. Той си отдъхна. С нож можеше да се справи. По-лошо щеше да е, ако чернокожият имаше пистолет.
— Той уби брат ми — изсъска през зъби Сноу.
Макинли погледна строго младежа, държеше ръцете си разперени, за да не го предизвиква към необмислени действия, но в същото време да може да реагира навреме.
— Съдията каза, че не го е извършил — отбеляза Макинли.
— По дяволите, съдията.
Сноу опита да се промъкне покрай Макинли, но ирландецът му препречи пътя. Чернокожият понечи да измъкне ножа и бодигардът го стисна за ръката. Сноу опита да се съпротивлява, но Макинли бе доста по-як.
— Ще ти счупя ръката — предупреди той.
— Той уби брат ми! — изсъска Сноу. В очите му заблестяха сълзи, брадичката му затрепери. — Гледай го сега как се перчи пред шибаната преса.
— Не го прави за слава, Люк. — Макинли почувства, че противникът му вече не се съпротивлява. — Връщай се вкъщи.
— Ще го убия.
— Няма да го убиеш, Люк. Поне не тук. При толкова много ченгета.
Пред сградата на съда стояха трима униформени полицаи, Ракел и другите двама детективи също излязоха. Неколцина репортери се втурнаха към тях с касетофони и бележници.
— Няма да се добереш до Грийн. Ще завършиш в затвора. И за какво?
— Заради брат ми. Заради шибания ми брат.
Тери и Сам се отделиха от репортерите. Ръсел и Пайк ги последваха. Флечър ги чакаше зад волана на голямо беемве и всички се качиха при него.
Сноу изпрати колата с поглед. По бузата му се стече сълза и той извади дясната си ръка, за да я избърше, без да изпуска петнайсетсантиметровия ловджийски нож.
— За бога, Люк, прибери това! — прошепна Макинли; огледа се, за да види дали полицаите не са ги забелязали.
Сноу осъзна какво прави и бързо скри ножа.
— Съжалявам.
Макинли го потупа по рамото.
— Върви си сега.
Сноу кимна и бавно се отдалечи с наведена глава. Макинли го изчака да се загуби от поглед и се върна в лексуса.
Джордж Кей бе затворил „Лапландия“ за посетители и беше осигурил няколко кашона от най-хубавото шампанско за празненството по случай завръщането на Тери. Повечето танцьорки бяха наети за вечерта, но с нареждане да се облекат по-консервативно заради многото съпруги, които щяха да присъстват.
Повече от двеста гласа посрещнаха Кей на сцената, където между два сребристи пилона висеше плакат „Добре дошъл вкъщи, Тери“. Кей почука по микрофона и прошепна: „Проба, проба“, после призова за тишина.
Радостните възгласи постепенно затихнаха, само от време на време се чуваше пукане от отварянето на някоя бутилка шампанско.
— Значи старата поговорка е вярна — заговори Кей, разхлабвайки вратовръзката си. — Че никой не може да възпре добрия човек. А няма по-добър човек от Тери Грийн. Хайде, Тери. Ела тук!
Тери се качи на сцената сред бурни овации. Вдигна победоносно ръце. Тълпата заръкопляска гръмко. Ким Флечър падна със стола си назад и се сгромоляса с трясък. Пайк и Ръсел му помогнаха да стане и той махна сконфузено на Тери.
Тери се разсмя гръмко. Остави гостите да го приветстват цяла минута, после размаха ръце за тишина.
— Млъкнете, искам да кажа нещо!
Присъстващите заръкопляскаха още по-силно и Тери се усмихна на Сам, която седеше на една маса с Ричард Ашър и Лорънс Патерсън. Тя му отвърна с усмивка и вдигна чашата си.