Выбрать главу

Най-накрая залата се успокои и Кей подаде микрофона на Тери. Той излезе на средата на сцената, един прожектор го освети.

— Искам да благодаря на всички за поддръжката — заговори той. — През последните няколко седмици понякога си мислех, че ще прекарам остатъка от живота си зад решетките.

Откъм масата на Флечър се чуха възгласи:

— Няма начин.

— Наистина. Точно в такива моменти човек разбира кои са истинските му приятели. А аз открих много приятели. — Публиката отново избухна в аплодисменти и Тери закрещя, за да ги надвика: — Това означава, че аз не мога без вас!

Врявата се усили и всички вдигнаха чаши за тост.

Тери изчака да утихнат.

— А за онези, които се чудят… — Той замълча и се потупа отзад. — Да, все още съм девствен.

Гостите избухнаха в смях и отново заръкопляскаха.

Тери вдигна ръка за тишина и посочи Патерсън:

— На теб, Лорънс, не знам как да ти се отблагодаря.

Патерсън вдигна чаша и изкрещя:

— Ще намериш начин, като видиш сметката ми!

— Да — не остана назад Тери, — ще ти запуша устата с чека си.

Последва нов смях и Тери отново призова за тишина.

— Има обаче един човек, на когото дължа всичко. Без нея… е, тя знае какво направи за мен. И какво й дължа. Сам, ела тук. Хайде.

Сам поклати глава.

— Хайде! — изкрещя Тери.

Сам се усмихна, но пак поклати глава. Наоколо се разнесоха възгласи: „Хайде, Сам.“ Тя вдигна ръце пред лицето си.

Тери тръгна към нея, размаха пръст. Прожекторът я освети и тя закри очи.

— Не ме карай да сляза и да те кача насила тук! — предупреди Тери.

Сам стана сред гръмки аплодисменти. Провря се между масите към сцената и Тери й помогна да се качи. Прегърна я през кръста и размаха ръка.

— Искам всички да знаете, че аз обичам тази жена. Тя ме поддържаше, когато имах нужда от нея, тя запази семейството ми и направи онова, което трябваше. — Тери постави ръка на сърцето си и погледна Сам в очите. — Знам, че животът ти с мен през последните няколко години не беше лесен, Сам. Сега с ръка на сърцето те моля за прошка. Ще ти се реванширам, обещавам.

Сам го погледна, още се чувстваше неловко, че е център на вниманието. Той я погали по бузата, сякаш опитваше да я накара да се усмихне. Тя бавно поклати глава и по устните й постепенно се изписа усмивка. Тери се наведе и я целуна по устата. Залата избухна в нови аплодисменти като след някакво виртуозно изпълнение.

— Имам едно последно желание! — продължи Тери.

— Това е само за осъдените на смърт! — изкрещя Флечър.

— Някой ще запуши ли устата на този Ким? Сериозно, Сам, какво ще кажеш за една песен? За мен.

Тя поклати глава.

— Хайде — настоя той; застана на едно коляно и й подаде микрофона. — Моля те. Изпей нещо.

— Не — изсъска тя. — От векове не съм пяла.

Гостите започнаха да я насърчават и тя неохотно взе микрофона.

— Ще си платиш за това — прошепна, но Тери само се усмихна.

Уредбата засвири някакъв съпровод. Джордж Кей вдигна окуражително палец. Тери се изправи и остави Сам сама на сцената.

Тя смотолеви първите няколко думи, но бързо навлезе в мелодията. Остана изумена колко лесно й се удава. Не беше пяла професионално повече от двайсет години, въпреки че често изпълняваше по нещо на събирания с приятели. За щастие слушателите й обикновено бяха толкова пияни, че не забелязваха кога бърка текста или мелодията.

Тери седна до Ашър и Патерсън и вдигна чашата си към нея. Сам излезе на ръба на сцената и запя към него. Почти като в миналите дни, помисли си. В дните, преди той да започне да й изневерява прекалено често. Преди да го изрита от къщи, преди да го осъдят за убийство. В дните, преди тя да стане наркотърговец и гангстерски шеф.

Докато пееше, забеляза Анди Макинли в задната част на залата. Той я съзерцаваше с безизразно лице, сякаш умът му беше другаде. Сам му се усмихна, но Макинли не реагира. Изглеждаше, сякаш вижда през нея. Чувството беше неприятно и Сам потрепери.

Беше на средата на последния куплет, когато лампите изведнъж светнаха и музиката спря. Един униформен полицай и две полицайки прекосиха залата и се приближиха към Тери. Сърцето на Сам се сви. Едрият полицай постави ръка на рамото на Тери. Тери застина, на лицето му се четеше ужас.