— Бабо? Аз съм.
— Здравей, миличък. Как си?
— Добре съм, бабо — отвърна Хобсън.
Бирн се оттегли на почетно разстояние, знаеше, че Хобсън не обича да го подслушват. Не че казваше нещо тайно, просто милите приказки с баба му не допринасяха за образа му на свиреп мъжага.
— Получи ли картичката за рождения си ден, бабо?
— Да, миличък. Благодаря.
Хобсън сам беше изработил картичката, прекарал бе часове в прерисуване на цветя от картинките в една книга от библиотеката на затвора.
— Съжалявам, че не успях да ти пратя истински цветя.
— О, няма нищо, миличък. Приятелят ти ми донесе.
Хобсън застина.
— Какво?
— Приятелят ти Тери.
Хобсън закри слушалката с ръка и изруга високо. Бирн го погледна тревожно, но Хобсън му махна да изчезва.
— Искаш ли да говориш с него? — попита бабата на Хобсън. — Още е тук.
— Добре, бабо, дай ми го.
Хобсън стисна слушалката толкова силно, че кокалчетата му побеляха.
Тери Грийн се обади.
— Здрасти, приятел. Как е старата дупка без мен?
— Един косъм да падне от главата й, Грийн, и си мъртъв! — изсъска Хобсън.
— Добре съм, разбира се. И баба ти е добре. Страхотна картичка. Не знаех, че можеш да пишеш ръкописно.
— Махай се от дома й!
— Тъкмо разправях на баба ти, че трябва да си сложи аларма против пожар. Тези стари къщи са истински гробници. — Гласът на Тери заглъхна. — Казвам му, госпожо Хобсън, че трябва да си сложите аларма против пожар.
— Мръсник! — изсъска Хобсън.
— Знаеш ли какво искам — продължи спокойно Тери. — Името. Само едно име и те оставям. Кой ти плати за онази работа в банята?
Хобсън удари с все сила по стената. Пое си дълбоко въздух.
— Не й прави нищо.
— Името.
— Кей. Джордж Кей.
— Виждаш ли? Не беше трудно.
Връзката прекъсна.
Хобсън изрева и отново удари по стената.
Бирн се приближи, постави ръка на рамото му.
— Какво има?
Хобсън изкрещя. Обърна се и удари с все сила Бирн в главата, след това се хвърли върху него и започна да го налага, докато двама надзиратели не ги разтърваха.
Тери се обърна и погледна през задното стъкло на беемвето.
— Мамка му — изсъска.
На три коли зад тях караше кафяв джип. Джипът на Уелч.
— На какво се прави този нещастник? — попита Флечър, който шофираше.
Пайк седеше до него и шумно дъвчеше дъвка.
— Проклет да съм, ако знам — отвърна Тери. — Може би си въобразява, че ще ни хване да обираме някоя поща.
— Да му се изплъзна ли? — попита Флечър.
— Не, нека се позабавляваме. — Тери надникна през страничния прозорец. — Завий наляво, карай към онзи квартал.
Флечър направи както му наредиха. Указаният квартал представляваше група осеметажни сгради, свързани с покрити пасажи. Флечър спря беемвето и тримата мъже се втурнаха към едно стълбище.
Когато беемвето навлезе в безлюдния квартал, Франк Уелч забави. Мястото не беше особено приятно, сградите бяха омацани с цветни спрейове, свърталище на наркопласьори и проститутки. Тук полицията идваше само с бронирани коли, никога пеша.
Той видя беемвето и наби спирачки. Беше спряно до голям контейнер, препълнен със счупени мебели и парчета линолеум. Колата бе празна.
Уелч слезе от джипа и се огледа. Не обичаше да оставя колата си без надзор, но ако искаше да разбере какво е намислил Тери Грийн, нямаше друг избор. Той тръгна към първата сграда, като от време на време поглеждаше назад, за да държи колата си под око.
Зави зад ъгъла и забеляза Грийн в един от проходите напред. Мафиотът вдигна ръка за поздрав и Уелч изруга наум. Бяха го усетили.
— Здрасти, Ракел, насам!
Уелч пристъпи напред. В същия момент върху главата и по шлифера му потече вода. Той вдигна очи и тя заплиска по лицето му. Стомахът му се сви — даде си сметка, че това не е вода. Беше урина. Флечър и Пайк стояха на площадката над него със смъкнати панталони.
Уелч отскочи назад и изруга, Флечър и Пайк избухнаха в смях и закопчаха циповете си.
— Омитай се сега! — изкрещя Грийн.
Уелч се изчерви от срам. Свали шлифера си и се върна при колата. Започна да се бърше с кърпичка.