Тя остави чашата си.
— Не.
— Парите ще са готови тази седмица.
Сам въздъхна отчаяно.
— Нека Майки Фокс го направи. Или Макинли.
— Те са само работна ръка, Сам. Имам нужда от теб.
Тя го изгледа сурово, но не каза нищо.
— Сам, това е за последно.
— Поредното „за последно“. — Тя запали цигара и отпи глътка кафе. — Джейми идва в неделя. Мислех да сготвя. Агне. Винаги му е било любимо. Гледай да си тук, за да го разрежеш.
Тери се усмихна и кимна.
Сам се наведе към него.
— Това трябва да е наистина за последно, Тери. Не може все да ти върша мръсната работа. — Тя се облегна назад и поклати глава. — Мразя тази Испания.
Ема Ригс се извъртя и бутна съпруга си. Той изхърка силно и тя отново го сръга.
— Оливър. Събуди се!
Ригс отвори сънливо очи.
— Какво?
— Навън има някой.
— Сигурно пак проклетите котки — изръмжа той и се зави презглава с юргана.
Жена му поклати глава.
— Не мисля. Стори ми се, че звукът идва от гаража.
При споменаването на гаража Ригс подскочи. Седна и се заслуша, но единственият шум идваше от минаващите коли по близкото шосе.
— Сигурна ли си?
— Чух нещо, Оливър — настоя тя. — Не съм толкова стара, че да ми се причува.
Ригс смъкна крака от леглото и взе халата си.
— Ще се обадиш ли в полицията? — попита жена му.
— Стига глупости. И сам ще се справя. Сигурно са някакви хлапета.
Ригс слезе бързо и излезе от задния вход, като светна всички лампи, за да изплаши натрапника. Беше оставил правата лопата облегната на стената на къщата и я взе.
Долепеният до къщата гараж беше построен с подобни тухли, но между двете постройки нямаше пряка връзка. Имаше голяма метална врата отпред и по-малка, дървена, откъм задния двор. Ригс се запъти към задната врата, стискайки лопатата с две ръце. Гаражът нямаше прозорци, така че нямаше начин да надникне вътре. Ригс допря ухо до задната врата. Отдръпна се рязко и изруга. Дъските бяха нагорещени. И той надуши миризма на дим.
Тъй като вратата беше заключена, той изтича обратно в кухнята, за да вземе ключа от куката до хладилника. След това отключи вратата и я отвори плахо. Отвътре изскочи огнен език и Ригс отскочи, за да не се опърли. Изруга отново, затръшна вратата и изтича от предната страна.
Спря и зина от изненада. Върху металната врата със зелен спрей бе изписано „ЧЕКИДЖИЯ“. Ригс протегна ръка и пипна вратата. И тя беше нагорещена. Ригс погледна ключалката. Бе счупена, пробита с бормашина. Той внимателно натисна дръжката и отвори. Отвътре излезе облак черен дим. Колата му, „Морис Травълър“, бе в пламъци. Горещината беше нетърпима и Ригс се отдръпна; от гаража не спираше да излиза пушек.
Неговата единствена гордост и радост изгаряше пред отчаяния му поглед. Бе посветил хиляди часове на тази кола, беше я възстановил от останките, намерени в едно гробище за автомобили. Прекарал бе всеки почивен ден през последните пет години в работа по нея и в излагането й на различни конкурси за ретро автомобили, където гордо показваше постиженията си в реставрацията пред другите запалени любители. Сега колата бе минало и застраховката не можеше да покрие дори малка част от стойността й.
Ригс знаеше кой е виновен за унищожаването на любимата му кола. Отговорът беше в зеления спрей. Тери Грийн. Проклетият Тери Грийн.
Сам взе такси от летището на Малага. Според Тери Майки Фокс живееше в голяма вила на около километър и половина от града. Шофьорът не познаваше района и на два пъти се наложи да отбива, за да пита за пътя, но накрая спряха пред голямата порта от ковано желязо на имението, заградено с триметрова каменна стена.
Шофьорът посочи портата.
— Това ли е? — попита Сам.
Шофьорът кимна. Тя плати и слезе. Натисна едно копче на домофонната уредба до вратата. След половин минута от уредбата се чу:
— Que?
— Аз съм Саманта Грийн. Идвам при Майки.
Последва мълчание и Сам се запита дали са я разбрали, накрая вратата избръмча и се отвори. Сам влезе и тръгна по криволичещата алея сред добре поддържан парк. Вилата бе огромна, с големи балкони и тераси и масивна сателитна антена на покрива.