— Какво има? — попита тя рязко. — Какво става всъщност?
— Тери печели доста, Саманта — каза Ашър, — но повечето му приходи идват от еднократни сделки, не от постоянни инвестиции.
Сам се намръщи.
— Не разбирам, Ричард. Защо най-после не изплюеш камъчето?
Ашър си пое дълбоко въздух.
— Ще ти го кажа с една дума, Саманта. Пране на пари.
Патерсън се отдалечи при прозореца, сякаш искаше да се дистанцира.
Сам се усмихна нервно.
— Това са три думи, Ричард.
Тя смукна силно от цигарата и издиша дима към тавана.
Ашър се усмихна хладно. Като хищник. Едва сега й стана ясно, че той всъщност не я харесва.
— Тери използва фирмите си, за да пере парите от далеч не толкова законните си начинания — каза той. — Сами по себе си те не носят почти никаква печалба.
— Започваш да ми описваш все по-оптимистична картина — отбеляза горчиво тя.
Ашър завъртя тежестта за документи между дланите си.
— Тери измисли разрешение на проблема. Той започна две… сделки… малко преди да го арестуват.
Сам вдигна вежди.
— Сделки ли?
— Тери уреди една пратка канабис от Испания. Вече му е платено, трябва само да се извърши доставката.
За момент Сам помисли, че не е разбрала добре. Тя вдигна ръце, сякаш да отблъсне удар. Поклати глава:
— Какво? Какво искаш да ми кажеш?
— Тери получи парите за четири тона марихуана. Пратката пристига след три дни.
— Марихуана? Наркотици? Контрабанда на наркотици?
— Тери вложи пари и в една валутна сделка в Испания. Банкнотите трябва много скоро да бъдат пренесени в Англия.
— Валутна сделка? Фалшиви пари ли имаш предвид? Контрабанда с наркотици и фалшиви банкноти, така ли?
Ашър погледна тавана. Патерсън зяпаше през прозореца с ръце на гърба.
— И Тери очаква да му свърша мръсната работа, така ли?
— Оставя всички сделки на теб. Законни или не — отвърна Ашър. — Имаш пълен контрол над всичките му фирми, можеш да се разпореждаш с банковите му сметки. Трябва само да подпишеш няколко формуляра.
Тя ядно заби цигарата си в пепелника.
— Вие сте се побъркали.
Скочи на крака. Имаше чувството, че тялото й всеки момент ще затрепери от гняв.
— Вие му вършете работата. Престъпници.
Тя напусна демонстративно и затръшна вратата.
Патерсън се обърна към Ашър и се усмихна кисело:
— Нали ти казах, че няма да й хареса.
— Харесва, не харесва, ще се върне. Няма друг избор.
Лора Никълс седеше на дивана с подвити крака. Телевизорът работеше с изключен звук. Тя тъкмо бе изгледала третия репортаж за деня от осъждането на баща й. От първото предаване в ранния следобед нямаше много нови неща. Бизнесменът от Северен Лондон Терънс Грийн — осъден на доживотен затвор за убийството на дребния наркопласьор Престън Сноу. В момента се водело разследване по подозрения в контрабанда на наркотици. Излъчиха кадри на Сам, преследвана от глутница журналисти, от бягството й с джипа на Джейми и как крещящият Люк Сноу хвърля бутилка по отминаващата кола. Показаха и снимка на баща й, младолик, сресан грижливо, с блестящи очи и усмивка, сякаш е видял нещо смешно. След това дадоха снимка на майка й, правена преди не по-малко от двайсет и пет години, как пее на сцената, заобиколена от танцьорки с дълги крака.
Външната врата се отвори и се затръшна и Лора се сепна. Джонатан Никълс влезе в хола и хвърли куфарчето си на едно кресло.
— Имаш ли представа какъв ден имах? — изсъска той.
Отиде при масата, покрита с различни бутилки, и си наля уиски. Изпи чашата на един дъх и отново я напълни, без да погледне жена си.
— Представи си, на път съм да сключа една от най-големите сделки в живота си и какво става? Скапаният „Ивнинг Стандарт“ ме изтипосва на челно място в жълтата си страница.
Той извади един намачкан вестник от джоба на сакото си и й го метна през стаята. Вестникът се разпиля във въздуха.
Лора се сви още повече върху дивана, сякаш се стараеше да потъне в земята, за да не го дразни.
— Зет на убиец, застрелял наркопласьор при спор за тъмни сделки — продължи да беснее той; по килима се разплиска уиски. — Как мислиш, че звучи на читателите? Всички ми се подиграват. Станах за посмешище. Заради проклетия ти баща.