Едно испанче на не повече от двайсет години я чакаше пред входа. Имаше катраненочерна коса, нежна мургава кожа и тъмнокафяви очи, носеше само пешкир около кръста. Не каза нищо, но когато Сам посегна към дръжката на вратата, то се обърна и влезе в къщата.
Сам последва момчето през пищно украсения вестибюл с висок таван. Влязоха през голяма двойна позлатена врата в хол, обзаведен с най-безвкусната мебелировка, която някога бе виждала. Имаше статуи на негърски воини в естествен размер, китайски вази, украсени с рисунки на цветя, кресла в стил Луи XIV табуретки и дивани с меки възглавници. По-голямата част от пода бе покрита с дебели килими. От тавана висяха тежки полилеи, а по стените бяха закачени картини на големци от деветнайсети век и съпругите им в масивни позлатени рамки. Дебели завеси от зелено кадифе закриваха прозорците, няколко лампи хвърляха мека светлина. Нямаше климатик, а и цялата обстановка беше толкова потискаща, че Сам почувства, че дъхът й спира; за секунди плувна цялата в пот.
В противоположния край на стаята имаше остъклена плъзгаща се врата, водеща към голяма тераса. Сам излезе и присви очи под заслепяващото испанско слънце.
— Сам, насам! — извика Майки Фокс.
Тя закри очи с ръка и огледа терасата. Напред се разкриваше гледка към Средиземно море, невероятно ясносиньо на цвят.
— Ето ме, Сам!
Майки Фокс лежеше на белите мраморни стъпала, водещи към голям басейн. От двете му страни стоеше по едно испанче. Момчетата бяха млади и красиви като онова с пешкира около кръста, което сега се къпеше на един душ… без пешкира. Фокс държеше чаша за шампанско, до него стоеше кофичка с лед и бутилка „Дом Периньон“.
— Сам! Радвам се да те видя. Ела да се поизкъпеш. — Той кимна към двамата си млади придружители. — Това са Хесус. И Пабло. Ела, слагай си банския и сядай при нас.
Сам се усмихна.
— Младички са за мен, Майки. Пък и не е зле да останем сами. — Тя вдигна куфарчето си. — Трябва да поговорим делово.
— Говори спокойно, Сам. Те не разбират английски. Нали, Пабло?
Пабло се намръщи и наклони глава на една страна.
— Que?
Фокс се ухили.
— Виждаш ли? — Наведе се към кофичката с леда и допълни чашата си. — Та как е Тери?
— Свободен като птичка.
— Знаех си, че няма да успеят да го задържат за дълго. — Фокс се измъкна от басейна и си облече прасковеночервена хавлия. — Както гледам, ти навлизаш все по-навътре в бизнеса.
— Така се говори.
Жегата беше непоносима, затова Сам свали сакото си и нави ръкавите на бялата си копринена риза.
— Честно казано, няма какво чак толкова да обсъждаме — каза Фокс и се запъти към едни стълби, водещи за плажа отдолу.
— Майки, с високи токчета съм — запротестира Сам.
— Ами събуй се. Да ти влезе малко пясък между пръстите.
— Нося и чорапогащи.
Фокс се засмя и се върна на терасата. Седна на един дървен шезлонг и Сам се настани на съседния. Пабло притича с голям чадър, нагласи го така, че да пази сянка на Сам, след което скочи в басейна.
— Как върви бизнесът тук? — поинтересува се тя.
Фокс се намръщи.
— Никак. Тия испанци са пълни мърди. Убиват ме със скапаните си сиести.
— Би ли превел на английски?
— Влачат се като черва. Строителите. Майсторите. Бюрократите.
— Значи няма пари, а?
— Ще те излъжа, ако кажа, че виждам някаква надежда, Сам. Започваме да мислим обаче за префасониране на сградата, да обзаведем няколко луксозни апартамента. Марбела отново става привлекателна за големите баровци, можем да изкараме късмет.
— Кога?
Фокс вдигна безгрижно рамене.
— Маняна — отговори на лош испански. — Тери пита ли за инвестициите си?
— Не бих го нарекла инвестиция.
— Накрая ще има добра печалба, Сам. Можеш да кажеш на Тери, че съм му приготвил нова сделка, ако се интересува.
— Много мило от твоя страна, Майки, но Тери се пенсионира.
Фокс се изсмя.
— Тери Грийн да се затвори вкъщи? Никога.
— Сериозно говоря, Майки. Той наистина го иска.
Фокс спря да се смее, за да не я обиди.
— Какво ще пиеш, Сам?
— Нещо студено и безалкохолно.
— Портокалов сок? Тук отглеждат портокали под път и над път. Винаги има пресни.
— Страхотно, Майки. Благодаря.
Фокс изкрещя на Пабло, който плуваше бавно и грациозно бруст. Момчето му махна и се насочи към най-близкия край на басейна.