— Колите са готови, нали? — попита Сам.
— Тази вечер.
— Искам да ги видя, става ли?
— Разбира се, Сам. Не съм си и помислял другояче.
Пабло се върна със запотена кана портокалов сок на един поднос. Остави я на масичката до шезлонга на Сам. Тя и Майки запазиха мълчание, докато момчето сипе сок в една чаша.
— Какви ги вършиш тук, Майки? — попита Сам, след като Пабло се върна в басейна. — Не ми се връзваш в тази обстановка.
— Пабло ли имаш предвид? Малко е непохватен, но има хубаво дупе.
— Имам предвид Коста дел Кримен5. Предполагам, че из целия свят можеш да намериш Пабловци. — Тя махна към вилата. — Не ме разбирай погрешно, тук е хубаво, но Лондон си е Лондон, нали?
Фокс отпи шампанско, избърса устни.
— Има нещо гнило в Дания — заяви той.
Сам се намръщи.
— Имам предвид провала на сделката с марихуаната. Някой е пропял. Не можех да рискувам да остана. Не и преди да открием гнилия плод. Всъщност, Сам, изненадвам се, че още не си се махнала. Не знаеш кога ще попаднеш в капан. Кажи и на Тери да внимава.
Сам вдигна рамене.
— Ако искаха да ни арестуват, вече да са го направили. — Тя отпи глътка сок.
Фокс се наведе съучастнически към нея.
— За новата сделка говорех сериозно. Един руснак може да ни осигури пратка от Афганистан. Хубава стока.
Сам остави чашата си на масата.
— Хероин ли? — попита. — Стига бе, Майки. Дошла съм само да довърша сделката с фалшивите пари.
Фокс въздъхна и разхлаби колана на хавлията си.
— Истинските пари са там, Сам. Кажи на Тери, ако иска тлъстия залък…
Сам поклати глава и Фокс вдигна рамене и замълча.
— Виж какво, Майки. Дай да си пусна един душ и да си почина малко. После можеш да ме заведеш на вечеря.
— Разбира се, Сам. Какво ти се яде?
— О, не знам, Майки. Какво ще кажеш за нещо испанско?
Майки Фокс прояви разбиране и повече не спомена за хероина. Заведе Сам в един ресторант за морски деликатеси на края на малък скалист полуостров. Той бе редовен клиент в заведението и оберкелнерът го посрещна като стар приятел. Докато ги водеха към масата им, Сам забеляза снимка на Фокс и още няколко познати от Лондон с чаши шампанско в ръце.
Тя остави домакина да поръчва и той избра омар и шампанско. Сам се запита защо мъжете винаги взимат омар, когато искат да се покажат. Уоруик Лок беше ял същото, когато разговаряха за дела на Тери в модната къща. Имаше нещо първично в това как разчупват членестоногото, как изсмукваха месото му от хитиновата обвивка. Тери никога не си беше падал по раци. Казваше, че били просто големи морски насекоми и че ако не били толкова скъпи, никой нямало да ги яде.
След като се нахраниха и оберкелнерът ги изпрати с полагащите се почести, Фокс закара Сам до един автосервиз в покрайнините на града. Вътре двама испански монтьори пъхаха опаковани в найлон пакети в специалните тайници на два мерцедеса.
Фокс взе един от пакетите с големина на тухла и извади малко сребърно ножче от джоба си. Сряза черния найлон и подаде пакета на Сам. Беше пълен с чисто нови банкноти от по петдесет лири. Сам измъкна една и върна пакета на Фокс. Вдигна банкнотата на светлината. Изглеждаше истинска до най-малката подробност, включително сребърната нишка и водния знак. Тя изсвири с уста.
— По дяволите, Майки. Добри са.
— Най-добрите.
Фокс хвърли пакета на един от монтьорите.
— Не разбирам защо трябваше да идвам с куфарче истински пари, за да плащам на шофьорите и останалите. — Сам вдигна фалшивата банкнота. — Защо просто не им дадем от тези?
Фокс се изсмя.
— Сам, те не си създават всички тези главоболия за ксерокопия. Искат истински мангизи.
Сам се усмихна разочаровано.
— Явно не размишлявам като престъпник. Откъде ги изкопа?
— Руснаци са. Не от хората на онзи с хероина, не се тревожи. Тези са от бившето КГБ. Печатали са фалшиви банкноти за руското правителство. Като идвали насам, откраднали няколко матрици. Сега са на свободна практика.
— Защо да прехвърляме парите във Великобритания? Не можем ли да ги пласираме тук?
— В Англия никой не проверява банкнотите, най-много някой да ги вдигне на светлината. Тук лирите са чужда валута и минават на обстойна проверка. Може да са добри, но си остават фалшиви. — Фокс се приближи до едната кола и надникна над рамото на човека, който прибираше парите в тайниците. — Освен това не искам тази гадост в задния си двор.
5
Costa del Crimen — Престъпният бряг, игра на думи с наименованието на южното средиземноморско крайбрежие на Испания — Коста дел Сол — Слънчевия бряг, исп. — Б.пр.