— В твоя ли заден двор, Майки?
— Засега да.
Фокс показа вдигнат палец на монтьора и му каза нещо на испански. Той се изсмя и Фокс го потупа по рамото.
— Тази нощ ще останеш ли във вилата, Сам? — попита след това.
— Защо не?
— Ще гледаме да не вдигаме много шум — добави с усмивка той.
— О, не се лишавай от нищо заради мен, Майки.
Тери превключи каналите на големия телевизор в търсене на нещо интересно за гледане. Тъкмо бе избрал един футболен мач по „Скай спорт“, когато чу изщракване на ключ от предната врата. Той изгаси звука и отиде при вратата на хола. Допря ухо до нея и се заслуша. Чу гласове, на Триша и на някакъв мъж.
— Сигурно вече спи, но все пак пази тишина — казваше Триша, след това се изхили.
Тери открехна вратата. Триша беше в коридора, тъкмо затваряше входната врата. Някакво момче с прилепнала по тялото бяла фланелка и камуфлажни панталони прокарваше ръка по дългата й руса коса. Триша заключи и двамата тръгнаха към стълбите. При вида на Тери, облегнат със скръстени ръце до вратата на хола, и двамата подскочиха.
— Какво, по дяволите, правиш тук? — попита гневно Триша.
— Изпълнявам ролята на бавачка.
— Къде е мама?
— По работа.
— Вече е почти полунощ.
Тери се усмихна.
— Това щях да отбележа и аз. — Вгледа се в очите на дъщеря си; бяха зачервени, с разширени зеници. — Пила ли си?
Приближи се към нея и тя се отмести, за да го заобиколи, но Тери бе твърде бърз и я сграбчи за раменете.
— Отивам да си лягам — сопна се тя.
— Какво си взела, Триш?
— Нищо.
— Нищо — повтори момчето.
Тери го погледна, сякаш го вижда за пръв път. Кожата му бе нежна като на Триша и, изглежда, не се бръснеше по-често от веднъж седмично. Имаше сиви очи и зениците му, също като тези на Триша, бяха разширени. Малка златна обеца висеше на лявото му ухо. Тери се пресегна, хвана я и я дръпна силно. Момчето изпищя и от ухото му рукна кръв.
— Мамка му! — изкрещя.
— Кен! — предупреди го Триша.
Кен опипа ухото си и погледна кървавата си ръка.
— Тече ми кръв! — изскимтя.
— Ами тогава си ходи вкъщи — предложи Тери. — Дай на мама да те прегледа.
Той хвърли обецата в лицето на момчето.
— Не можеш да постъпваш така! — изкрещя Триша. — Не съм малка.
— Тогава не се прави на такава. Качвай се веднага в стаята си! — Тери се обърна към Кен, който беше пребледнял и стискаше ухото си. — Затвори вратата, като излизаш, Кен. И внимавай да не нацапаш с кръв изтривалката.
Тери последва Триша на горния етаж и я избута в банята.
— Не можеш да постъпваш така! — продължи да протестира тя.
— Аз съм ти баща.
— Само генетично.
Тери я бутна под душа и пусна студената вода. Тя запищя, преви се на две, започна да хлипа:
— Не е честно.
Тери затвори вратата на душа и изчака дъщеря му да прогизне цялата. След това отвори и й подаде кърпа.
— Слизай долу — нареди. — Ще направя какао.
Когато слезе, Кен вече го нямаше. Тери влезе в кухнята, стопли мляко и направи две чаши какао. Още го разбъркваше, когато Триша се появи по хавлия.
— Нямаш право да идваш тук.
— Ипотеката е на мое име. Аз плащам вноските. — Той й подаде едната чаша и тя я взе неохотно. — Сядай, Триш.
Тя се подчини, но отказа да го погледне в очите.
— Мама знае ли, че си тук?
— Да, майка ти знае, че съм тук. — Тери седна срещу нея. — Какво си взимала, Триш? Екстази? Опиум? Хапчета? Какво ти даде този малък негодник?
— Вече никой не му вика екстази. Казваме му просто Е. И съм изпила само една таблетка. Нищо работа.
— Утре на училище ли си?
Тя вдигна глава и го погледна.
— И какво, ако бяхме петък, щеше ли да е по-добре?
— Не това имах предвид, много добре го знаеш. Как, мислиш, щеше да се почувства майка ти, ако научи?
— А ти как мислиш, се е почувствала, когато лондонските вестници те определиха като най-големия наркотърговец? Как мислиш, че се е почувствала? Ами когато те изпратиха в затвора? Не съм аз черната овца в това семейство.
Тери спря поглед на дъщеря си за няколко секунди. Тя го гледаше с изражение на гняв и омраза и той за пръв път си даде сметка колко я е наранил. Прииска му се да я прегърне, да й се извини, но виждаше, че това няма да помогне.