— Стига си се вайкал — сряза го Тери и заобиколи една локва ментов ликьор.
Флечър отвори една хладилна витрина, започна да вади бутилките вино една по една и да ги пуска на пода. Индиецът присвиваше очи при всяко счупване.
— За бога, Тери — продължи да нарежда. — Какво да правя?
Тери се приближи; индиецът опита да се освободи от Пайк и Ръсел, но те го държаха здраво.
— Бяхме се разбрали да купуваш алкохол само от мен.
— Ама албанците…
Тери го прекъсна със заплашителен поглед.
— Майната им на албанците.
— Тери…
Тери вдигна ръка и индиецът замълча.
— Стига си скимтял. Писнало ми е от лигльовци като теб. Просто спазвай уговорките.
— Ама…
Тери хвана индиеца за врата и го натисна назад. Пайк и Ръсел продължаваха да го държат за ръцете, така че той увисна назад над един рафт с винени бутилки.
— Никакво „ама“ — изсъска Тери. — Не искам повече да чувам нито „ама“, нито „Тери“. Ясно ли е?
— Ама, Тери…
Пайк и Ръсел се намръщиха с отвращение. Тери грабна бутилка червено вино и индиецът се сви, затвори очи и заскимтя като уплашено куче. Тери тъкмо замахваше да разбие бутилката в главата му, когато забеляза етикета.
— Това добро ли е?
Индиецът отвори плахо очи.
— Кое?
— Това вино. Хубаво ли е?
Индиецът преглътна нервно.
— Да. Тъмночервено. Таниново. С привкус на боровинки.
Тери стисна устни и заразглежда етикета. След малко кимна.
— Ще върви с агнешко, нали?
— Идеално е — потвърди индиецът.
Тери протегна свободната си ръка. Индиецът присви уплашено очи. Тери се усмихна и взе още една бутилка.
Джейми погледна през прозореца на хола.
— Татко идва — обяви.
— Голяма радост — измърмори Триша. — Фанфарите да свирят.
Тя подреждаше ножове и вилици върху масата.
— Дръж се прилично, Триша — смъмри я Лора.
— Просто всичко е толкова фалшиво. Тази игра на щастливо семейство.
— Татко се е върнал, нали? — попита Джейми. — Върнал се е при мама.
— Ако на това му викаш завръщане. Четката му за зъби е в банята, но нищо повече.
— Не си честна, Триша — възрази Лора, която слагаше салфетки до приборите.
— Ти пък откъде знаеш кое е честно и кое не е. Нали вече не живееш тук. — Триша размаха един нож към брат си. — Нито пък ти.
— И какво е положението в крайна сметка? — настоя Джейми. — Върнал ли се е или не?
Триша въздъхна.
— Той твърди, че да, но все скита някъде. Не мога да разбера защо мама му се връзва. Той още държи апартамента си. Онзи, където се премести, когато ни напусна.
— Откъде знаеш?
— Просто знам. Това му е като тайна квартира.
— Апартаментът е под наем — намеси се Лора. — Може би просто чака да изтече срокът, за който е платил.
— Все заставаш на негова страна — смъмри я Триша.
Лора поклати глава, но не отговори.
Джейми постави ръка на рамото на малката си сестра.
— Хайде, Триш. Това означава много за мама. Постарай се да се държиш добре, става ли? — Триша не отговори и Джейми вдигна предупредително пръст: — Иначе ще ти измия главата в тоалетната.
Триша се засмя.
— Вече не съм на две годинки.
Джейми я погледна сериозно.
— Знам.
Триша присви очи.
— Толкова те бива за адвокат. — Джейми се усмихна, но тя добави: — Не го приемай за комплимент.
Джейми я потупа по гърба и отиде в кухнята, където Сам, с вързана отзад коса, мажеше с мазнина голям агнешки бут.
— Татко дойде — съобщи Джейми.
— Готова ли е масата?
— Почти.
Чуха звука от отваряне на външната врата.
— Това е добър знак — отбеляза Джейми. — Дала си му ключ.
Сам се усмихна и го пощипна по ръката.
— Той винаги е имал ключ, Джейми. Къщата е негова. Той плаща ипотеката.
— Как вървят нещата между вас?
— Опитваме се да започнем отначало. Той ми липсваше. Още повече, когато мислех, че ще прекара остатъка от живота си зад решетките. — Тя вдигна рамене. — Е, да не прибързваме с изводите.
Вратата на кухнята се отвори и Тери влезе с две бутилки червено вино. Прегърна Джейми и целуна Сам по бузата.