— Хубава миризма — отбеляза.
— От мен или от агнето? — пошегува се Сам.
— И двете.
Той отново опита да я целуне и тя го удари закачливо с една салфетка.
Тери влезе в хола. Лора изтича към него и го прегърна, той я целуна по главата.
— Отдавна не сме се виждали, слънчице.
— Съжалявам, татко. Просто бях заета.
Тери се вгледа внимателно в лицето й.
— Това синина ли е?
— О, това ми е отдавна. Ударих си главата в един шкаф.
Преди Тери да успее да каже нещо, Джейми отвори вратата и Сам внесе агнешкото на голям поднос.
— Триш, Лора, ще донесете ли гарнитурата?
— Защо първо не прегърнеш татко си, Триш? — настоя Тери.
Джейми погледна предупредително малката си сестра. Триш се усмихна пресилено, прегърна неохотно баща си и изтича в кухнята след Лора.
Тери подаде бутилките на Джейми.
— Отвори ги, млади момко.
Джейми погледна етикетите и кимна одобрително.
— Не знаех, че разбираш от вино.
— Посъветвах се със специалист.
Триша подаде чашата си и Джейми погледна въпросително майка си. Сам поклати глава.
— В никакъв случай.
— Мамо, на петнайсет съм.
— Хайде, Сам — намеси се Тери. — Една чашка няма да навреди.
Триша погледна изненадано баща си. Той й намигна.
— Да, французите дават вино дори на бебетата — подкрепи го Джейми и наля малко на Триша.
— Не съм убедена — измърмори Сам. — Хайде, сядай, Тери.
Тя издърпа стола на челното място на масата. Тери седна и започна да разрязва бута.
— Страхотно е — похвали я.
— По-добре от хляб и вода, а, татко? — пошегува се синът му.
— Джейми! — възмути се Сам.
Тери се усмихна добродушно.
— Да, прав е, скъпа. След няколко седмици зад решетките започваш да оценяваш домашното ядене.
— Е, благодаря в такъв случай.
— Нямах това предвид. Ти винаги си готвела превъзходно. — Той сипа едно парче месо на Джейми и кимна на Лора. — Е, къде е този твой съпруг?
Лора вдигна рамене.
— Имаше уговорка за голф, затова не дойде.
— Май не сме достойни за височайшето му внимание.
— Не е това.
— Кога за последен път е бил в тази къща, а?
Лора погледна умолително майка си.
— Много работи — обясни Сам.
— Всички работим много. Когато взимаше чеиза, не се мръщеше.
— Това беше преди четири години. И ти настоя — възрази Лора.
— Не съм го заплашвал, че ще му счупя ръцете, ако не вземе парите.
— Ти така казваш — намеси се Триша. Сам я погледна предупредително.
— Агнешкото е супер — смени темата Лора.
— Да, страхотно е — съгласи се Джейми.
Тери вдигна чашата си.
— Не сме се събирали много често напоследък.
— Е, трудно беше, докато лежеше в затвора — вметна Триша.
Тери се усмихна и вдигна чашата си към нея.
— Права си. Така е. Но сега съм тук и семейството пак е цяло. Хайде, наздраве.
Останалите вдигнаха чаши.
— За семейството — каза Тери.
— За семейството — повториха те.
Джейми забеляза, че Триша само си мърда устните, и я ритна под масата.
Тери взе чинията с гарнитурата. Сам го загледа, докато си сипваше моркови и брюкселско зеле, и се запита дали наистина семейството отново се е събрало. Той беше обещал, но не правеше нищо, за да прекрати престъпните си занимания. А въпросът къде е бил в нощта на убийството на Престън Сноу, още стоеше отворен. Тери я беше излъгал — така че тя се запита дали това е единствената му лъжа.
Тери вдигна очи и й се усмихна; тя му отвърна с усмивка и опита да прогони тревожните мисли от главата си.
Снимката се удари с трясък в стената и падна на пода сред дъжд от счупени стъкла. Джонатан Никълс настъпи счупената рамка, завъртя крак, забивайки парчетата в килима. Снимката беше на Сам и Лора, прегърнати и усмихнати.
— Казах ти да не стъпваш в онази къща! — изкрещя Никълс.
Лора лежеше свита на кълбо на дивана и плачеше.
— Това е домът на майка ми — изхлипа тя.
Никълс се приближи до нея, постави ръце на кръста си.
— О, май не съм разбрал. Значи баща ти не е бил там, така ли?
Лора не отговори. Взе възглавницата и я притисна до гърдите си.