— Знаех си — обяви победоносно Никълс.
Лора се сви на топка. Никълс я хвана за яката и я разтърси.
— Това е моето семейство! — изплака тя.
— Аз съм ти семейството — изсъска Никълс и я вдигна на крака.
— Не, не си. Ти нищо не разбираш от семейства. Майка ти и баща ти са те изпратили на пансион, за да се отърват от теб. Какво знаеш ти!
Никълс изръмжа и я блъсна. Тя залитна назад, изгуби равновесие, изпищя и се стовари върху стъклената масичка за кафе. Падна на пода сред парчета стъкло и летви, закри очи с ръка. Отстрани на врата й потече кръв и тя застена.
Никълс коленичи до нея.
— Господи, Лора. Съжалявам. — Той извади кърпичка и я натисна върху най-сериозната й рана. — Лора, слушай. Чуваш ли?
Тя отвори за миг очи, после пак ги затвори.
— Лора, не трябва да казваш на никого, че съм те ударил, става ли? Кажи, че си паднала сама. Разбираш ли? Не трябва да казваш, че аз съм те ударил.
Тери вървеше по коридора на болницата, стъпките му отекваха като гърмежи между облицованите с плочки стени. Сам го посрещна в интензивното отделение. Лора лежеше по гръб, прикачена към различни апарати. Тери се наведе над дъщеря си и я загледа. Лицето й бе посиняло и толкова подуто, че той едва я позна.
— Добре е — успокои го Сам. — Изглежда по-сериозно, отколкото е всъщност.
— Какво е станало?
Тери протегна ръка и нежно погали Лора. Мониторите пиукаха бавно и равномерно. Дясната й ръка беше гипсирана, имаше превръзки и на лявата, и врата.
— Твърди, че паднала — отвърна Сам; изправи се и застана зад Тери. — Препънала се и паднала върху стъклената масичка в хола. — По бузите на Сам потекоха сълзи, тя ги избърса с ръка. — Той я удря, Тери.
Тери се намръщи.
— Как така я удря?
— Бие я.
— Той ли я бие? Ще го убия.
— Не си единствен.
— Къде е?
— Отиде си вкъщи.
Лицето на Тери се изкриви от гняв.
— Ще го убия — повтори.
Сам постави ръце на раменете му:
— Успокой се, Тери.
— Да се успокоя ли? Откога е това?
Сам вдигна рамене.
— От известно време.
— Защо не си ми казала?
— Беше в затвора, забрави ли? — Тери я изгледа сериозно и тя сведе очи. — Извинявай. Не е честно да те упреквам.
Тери я целуна по челото.
— Знам, любов моя. Не трябва да се караме за това. Да се радваме, че не е станало най-лошото.
Сам го прегърна и те останаха заслушани в пиукането на кардиографския монитор.
— Какво казва лекарят? — попита Тери.
— Изгубила е малко кръв. Не чак толкова, че да се нуждае от преливане. И не мисли, че ще й останат белези.
Тери настръхна.
— Белези ли? Майната му!
— Тери, внимавай какво говориш.
— Тук сме в шибана болница, не в църква.
— Тери!
Той поомекна. Отново я целуна.
— Извинявай, любов моя. Няма повече да ругая, обещавам.
— Надявам се.
Останаха при Лора около час, но тя не се събуди. Един лекар я прегледа и ги успокои, че спи, не беше в безсъзнание или кома. Просто имала нужда от почивка. Щяла да излезе от интензивното на следващия ден, а до четирийсет и осем часа можело да я изпишат и от болницата. В девет часа дойде една сестра и обяви края на свиждането.
Когато се върнаха у дома, Триша седеше на стълбите, цялата в сълзи.
— Как е? — попита.
— Ще се оправи — отвърна Сам, докато затваряше външната врата.
— Какво е станало?
— Паднала. — Сам хвърли предупредителен поглед на Тери. — Нещастен случай.
Тери отиде в хола и си сипа уиски.
— Джейми върна ли се в Ексетър? — попита Сам.
Триша кимна.
— Да. Утре е на изпит. Каза, че ще се обади довечера. — Кимна към хола: — Той тук ли ще спи?
— Той ти е баща, Триша. И все още мой съпруг.
— Пак ще те изостави, мамо. Знаеш го. — Триша стана. — Ще съжаляваш. Както миналия път.
Триша се качи в стаята си. Сам я изпрати с поглед, запита се дали дъщеря й е права. Дали щеше да съжалява. И дали някога щеше да научи истината за нощта на убийството на Сноу.
Тя отиде в хола. Тери й подаде чаша уиски, но Сам поклати глава.
— Вземи де — подкани я той.
Сам беше твърде уморена, за да спори. Взе чашата и седна на дивана пред камината. Тери се изпъна на едно кресло и вдигна крака върху масичката. Останаха в мълчание, заслушани в тиктакането на големия месингов часовник върху камината.