— Къде е? — изсъска той и насочи пушката към Сам.
— Няма го — отвърна тя и се загърна по-плътно с юргана.
— Виждам. Къде е отишъл?
Люк се потеше и се оглеждаше нервно, сякаш очакваше Тери да се появи всеки момент. Размахваше пушката наляво–надясно, без да сваля пръст от спусъка.
— Де да знаех — отвърна Сам.
Сноу я погледна изпитателно. Вдигна пушката и се прицели в гърдите й.
— Ти си му жена, нали? — изръмжа.
Сам не отговори. Опита да преглътне, но устата й беше пресъхнала и тя едва не се задави. Вдигна ръка към устните си, но усети колко трепери и бързо я свали и стисна юргана.
Сноу пристъпи към нея.
— Кога ще се върне? — прошепна.
Сам погледна двете цеви. Изглеждаха толкова големи, че можеха да я погълнат. Не смееше да си помисли какви поражения може да причини това оръжие от толкова малко разстояние, сърцето й затуптя лудо, сякаш всеки момент щеше да се пръсне. Тя си пое дълбоко въздух и опита да се успокои.
— Не знам дали изобщо ще се връща — отговори; забеляза недоверчивото изражение на младежа и добави: — Наистина, дори аз не знам дали е решил да остане с мен. Казва, че ще се върне, но…
— Не ме интересуват семейните ви проблеми — прекъсна я Сноу.
Пристъпи към нея и вдигна пушката, сякаш се канеше да я удари с приклада; Сам вдигна ръце, за да се защити.
— Не ме лъжи — предупреди. — Ако ме излъжеш, ще ти пръсна черепа, кълна се.
— Не лъжа — увери го с треперещ глас Сам. — Защо да лъжа? Сам виждаш, че го няма.
Сноу отново насочи пушката към нея.
— Да, виждам, че го няма. За последен път те питам, кога ще се върне?
По лицето му се стичаше пот и той избърса челото си с ръкав.
— Не знам. Виж, ти си братът на Престън Сноу, нали? Люк Сноу?
Сноу приближи рязко пушката към нея и изсъска:
— Млъквай!
— Заради брат си си дошъл, нали? Нали не искаш да убиеш мен, а, Люк?
— Млъквай! Ще стрелям. Кълна се.
Сам погледна дулото на пушката. Краката й трепереха под юргана, а устата й бе толкова пресъхнала, че при всяко вдишване я болеше. Тя си представи как при изстрела наоколо ще се разлетят кръв и парченца месо и стисна по-силно юргана, макар да знаеше, че няма да й помогне. Притисна колене в гърдите си и опита да спре треперенето им.
— Виж, дъщеря ми спи в съседната стая. Не искам да я будим. Утре е на училище.
Сноу се огледа, плитчиците му се разклатиха.
— Какво?
Сам кимна към пушката.
— Това гърми, ако натиснеш спусъка.
Опита да се усмихне, за да предразположи Сноу.
— Не се дръж така покровителствено! — изсъска той. — Ще те застрелям и ще пръсна черепа на онази кучка, дъщеря ти.
Сам присви очи.
— Нямаш право да си изкарваш яда на цялото семейство само защото си сърдит на съпруга ми.
— Аз имам пушка, аз решавам какво мога да правя — изсъска той и пристъпи още една крачка към нея.
Тя го погледна в очите.
— Така е. Имаш право.
Сноу погледна пушката, сякаш я виждаше за пръв път.
— Какво си мислиш, че правиш, Люк? — попита тихо Сам.
— Ще го убия. — Люк взе пушката в дясната си ръка и започна да гали цевта с лявата. — Той уби брат ми, а аз ще убия него.
— Не забравяш ли нещо?
Сноу се намръщи.
— Какво?
— Апелативният съд го освободи. Друг човек призна за убийството. Един затворник призна, че е убил брат ти.
Лицето на Сноу се изкриви от гняв.
— Това, че някой е признал, не означава, че мъжът ти е невинен. Застрелял е Престън, а после е накарал някого да признае вместо него.
— Това няма логика и ти го знаеш. Защо му е на някого да признава за убийство, което не е извършил?
Сноу поклати глава.
— Не знам, но така е станало. Мъжът ти се измъкна. — Размаха пушката пред лицето й. — И аз ще се погрижа да си получи заслуженото.
— Тогава и теб ще изпратят в затвора. Това ли искаш? В затвора ли искаш да прекараш остатъка от живота си? С какво ще помогне това на брат ти?
Сноу закрачи напред–назад до леглото.
— Не съм глупав. Знам, че нищо не може да върне Престън. Не го правя, за да го върна, искам да дам на мъжа ти урок.