— Ако го застреляш, той няма да научи нищо, нали?
Сноу спря да крачи и отново насочи пушката към нея.
— Пак се държиш покровителствено! — изсъска.
— Просто казвам. Отмъщението няма да ти донесе нищо добро. На никого няма да донесе добро.
Тя отметна юргана и смъкна крака на пода.
Сноу отстъпи и размаха пушката.
— Какво правиш?
Сам не му обърна внимание, взе халата си.
— Искаш ли кафе? — попита, докато стягаше колана си.
— Какво?
— Виж, дошъл си очевидно, за да застреляш Тери. Него го няма, а ти явно не смяташ да убиваш мен. Поне не умишлено. Защо не поговорим като културни хора?
Сноу остана на мястото си; поклати глава, сякаш не знаеше как да реагира.
— Не. Стой тук. Ще остана, докато се прибере.
Той насочи пушката в корема й.
— Нали вече казах, че може и да не се върне. Може да не се прибере цяла нощ. Няма да му е за пръв път. Дай поне да ти направя кафе. Става ли? Можем да го чакаме и на долния етаж.
Сноу я погледна колебливо, после свали пушката. Вдигна рамене.
— Да. Добре.
Сам кимна и тръгна надолу. Сноу я последва на пръсти и Сам си даде сметка, че се старае да не събуди Триша. Тя се усмихна. Сноу бе объркан млад човек, не приличаше на хладнокръвен убиец.
Тя сложи чайника и извади нескафе и захар от шкафа. Сноу закрачи напред-назад.
— Щях да ти предложа безкофеиново, но нямам — каза Сам.
Сноу се намръщи.
— Моля?
— Седни, Люк, ще изтъркаш дупка на плочките.
Сноу свали шапката си и още плитчици се разпиляха по раменете му. Седна на един стол и остави пушката на съседния внимателно, да не е насочена към Сам.
— Откъде я взе? — попита тя и кимна към пушката.
— От един човек в кръчмата. За триста кинта. — Той я погледна виновно. — Не исках да те плаша.
— Много мило от твоя страна, Люк — усмихна се Сам. — Говориш мило, но това са пълни глупости. Какво щеше да направиш, ако съпругът ми лежеше до мен? Какво щеше да стане, ако го беше застрелял? Захар?
Сноу се намръщи озадачено.
— Моля?
— Захар. Искаш ли захар, защото нямаме. Използваме нискокалоричен подсладител.
— Не. Не, без захар. Само мляко.
Чайникът завря и Сам направи две чаши кафе. Подаде едната на Сноу и той кимна за благодарност, хвана я с две ръце и започна да духа течността, за да я изстуди.
— Сигурно нямаше да го направя — прошепна той. — Не знаех какво друго да направя.
Сам седна срещу него.
— Защо си толкова сигурен, че съпругът ми е убил брат ти?
Сноу вдигна рамене.
— Полицията така твърди. Онзи детектив, Уелч.
Сам поклати глава.
— Уелч преследва съпруга ми от години, Люк. Полицията е пълна с продажни ченгета, а брат ти беше наркопласьор, нали? Сигурно е имал много врагове.
— Да, все му повтарях, че си търси белята…
— Не искаше ли да слуша?
— Не. Нищо не можех да направя. Алиша също опитваше да го вкара в правия път, но той и нея не слушаше.
Сам се намръщи.
— Коя Алиша?
— Жената на Престън.
Сам остави чашата си.
— Никой не спомена за нея в съда.
— Не. Бяха разделени. Тя го заряза много преди… — Сноу не завърши; отпи глътка кафе, после продължи: — Сега е в Бристол, доколкото знам. — Той погледна часовника си. — Май трябва да си ходя. Жена ми ще полудее, ако остана цяла нощ.
Той стана и се пресегна към пушката. Сам го хвана за ръката.
— Защо не я оставиш при мен?
Сноу се усмихна виновно.
— Човекът, от когото я купих, обеща да ми върне половината пари, ако му я занеса, без да съм стрелял.
Сам пусна ръката му и той взе оръжието внимателно, сякаш се опасяваше да не се счупи.
— Няма да ви досаждам повече — увери я той. — Не се тревожете.
Сам постави ръка на рамото му и го стисна леко.
— Много съжалявам за брат ти.
Сноу кимна.
— Благодаря.
Шон Кели се намръщи при вида на посетителя в залата за разпити. Обърна се към надзирателя, който го беше довел:
— Казал съм му всичко, което имам за казване.
— Сядай и млъквай — изсъска Франк Уелч.
Полицаят хвърли две кутии цигари на масата. Бяха от любимите на Кели. Затворникът погледна презрително цигарите, но седна пред Уелч. Детективът даде знак на надзирателя да ги остави сами.