Той отвори вратата и Кели се извъртя неспокойно.
— Ей, не ме оставяйте сам с него.
— Не се тревожи, Шон — успокои го Уелч. — Не си мой тип.
Уелч изчака вратата да се затвори след надзирателя.
— Как си? — попита.
Кели го изгледа озадачено.
— Какво имате предвид?
Уелч го изгледа хладно.
— Знаеш какво имам предвид.
Кели отвори едната кутия, извади цигара и запали.
— Говорих с лекаря ти — каза тихо Уелч.
Кели се наежи.
— Как пък не.
Уелч се усмихна и вдигна вежди.
— Все паркират неправилно тия лекари.
Кели присви очи и се втренчи в детектива, после отмести поглед.
— Мамка му — прошепна.
— Ракът на задстомашната жлеза е гадна работа, а? — Уелч замълча няколко секунди, след това се наведе напред. — Посетих и любимата ти съпруга. Хубава кола си е купила. И стереоуредба. Знам, че не ти пука особено дали ще излежаваш Престън Сноу или не. Остава ти не повече от една година. Мога да се обзаложа обаче, че Тери Грийн ти се е отплатил богато. Кой даде парите, Шон? Макинли? Кей? Или жена му? Сам Грийн ли ти плати?
Кели взе двете кутии цигари и стана.
— Сам Грийн ли ти плати? — изкрещя Уелч. — Тя ли?
Кели обърна гръб на детектива и изтропа на вратата, за да го пуснат навън.
Сам вървеше бавно през гробището. Под краката й шумоляха листа. Тя коленичи пред гроба на Грейс и остави малък букет лилии до надгробната плоча. Лилиите бяха любимите цветя на свекърва й.
Сам махна сухите листа от плочата, след това се изправи и избърса ръце.
— Липсват ми разговорите с теб, Грейс. Наистина.
Две момченца притичаха с крясъци и смях по близката алея, ритайки пластмасова бутилка. Сам се усмихна на това безгрижно своеволие; животът беше пред тях.
— Е, скъпото ти синче излезе от пандиза — продължи тя и пъхна ръце дълбоко в джобовете си. — Въпреки това още ме кара да му върша мръсната работа. Върна се у дома. Дори отново спим заедно. Имам обаче ужасното подозрение, че нещо не е наред. Какво да правя, Грейс? Какво да правя?
Сам въздъхна. Букетът се наклони на една страна и тя се наведе да го изправи. Прокара ръка по гладкия мрамор.
— Твърдеше, че в нощта на убийството на Сноу бил с някакви ирландски бандити, но и това е лъжа. Къде е бил, Грейс? Къде е бил?
Сам наклони глава настрани, сякаш очакваше надгробният камък да й отговори, но само вятърът шумолеше в клоните.
— Лора е в болницата. Ще се оправи. Продължава да твърди, че се е спънала. Не мога да разбера защо още не се е махнала. — Тя се изсмя кратко. Кимна към гроба до този на Грейс. — Ти всъщност трябва да знаеш най-добре. Човек или обича някого, или не, нали? Какво да правя, Грейс? Колкото повече се задълбавам, толкова повече лъжи откривам.
Беше ранна вечер и Сам лежеше в спалнята със студен компрес на очите си. Триша бе на концерт. Беше петък, така че Сам й разреши да остане до късно, стига да се прибере преди полунощ. Тери също го нямаше, но той не й беше дал толкова точни обяснения за това къде отива, нито кога се връща.
Сам ту задремваше, ту се будеше, блажена, че е останала за малко сама. Нищо не тревожеше съзнанието й. Просто лежеше сама в тихата стая.
Изведнъж настръхна. Чу звук от отваряне на врата, последван от тихи стъпки по килима. Тя веднага си представи Люк Сноу с пушката му; смъкна рязко компреса и седна. Някой се приближаваше към нея, някой в черно, някой с протегната ръка. Тя отвори уста да закрещи, но в последния момент го фокусира — беше Тери.
— За бога, Тери, на какво си играеш?
Той седна на ръба на леглото.
— Какво съм направил пък сега?
— Промъкваш се като крадец.
— Не съм се промъквал.
Тери изглеждаше искрено загрижен от реакцията й. Сам не му беше казала за неочакваното посещение на Люк Сноу, а и не възнамеряваше.
Тя се изправи и отметна косата от очите си.
— Бях заспала.
— Не съм искал да те плаша…
— Трябваше да почукаш. Или да позвъниш.
— Аз живея тук, Сам.
— Понякога се питам дали наистина е така.
Тери се намръщи.
— Добре. Исках да те изненадам.
— Е, постигна го.
Той се усмихна и вдигна една найлонова чанта. Откопча я и изсипа съдържанието й на леглото. Отвътре изпаднаха много пачки банкноти от по петдесет лири. Десетки. Стотици. Пачките, които Сам бе видяла в автосервиза на Майки Фокс в Испания. Тери свали хартиения бандерол на една от пачките и хвърли банкнотите във въздуха. Те се посипаха около Сам като огромни снежинки.