— Значи са пристигнали, а?
Сам стисна няколко банкноти в юмрук и ги заразглежда.
— До последната — отвърна Тери. Вдигна втора чанта от земята и изсипа и нея на леглото. — И двете коли са минали благополучно границата. Отворихме ги в склада. Платихме на останалите участници в сделката. Това е само за нас.
Той хвърли чантите на земята и целуна Сам по устата.
Тя го отблъсна.
— Колко има тук? — попита.
— Тук ли? Около половин милион.
— Половин милион!
— Не бързай да се радваш. Не забравяй, че не са истински. Трябва да се преперат. Чрез клубовете, чрез неколцина познати. Не можеш да ги внесеш направо в банката.
Сам притисна няколкото банкноти до лицето си и вдиша дълбоко.
— Обожавам миризмата на пари.
— Не можем да ги харчим, Сам.
— Ама те са съвършени.
— Може да са съвършени, но не са истински. Само с една да ни хванат, и сме загазили дълбоко. Трябва да ги изперем, ще внесем чистите пари в банката и чак тогава можем да харчим.
Сам пусна банкнотите на леглото. Петстотин хиляди лири. Беше виждала пачки банкноти у Тери, но се съмняваше да е имал повече от няколко хиляди наведнъж. Петстотин хиляди лири. Това бе истинско съкровище.
— Колко време ще е нужно, за да се изперат?
— Няколко седмици. И както и да го направим, ще загубим около двайсет и пет процента. Може би и повече. Накрая ще ни останат може би около триста хиляди.
Сам кимна. Това все още беше солидна сума. Поне щяха да закърпят финансовото си положение за известно време.
Тери се приближи и протегна ръце.
— Тери! — запротестира тя.
— Хайде. — Той я накара да легне върху банкнотите. — Колко пъти ти се случва да правиш любов върху половин милион лири?
Тя се изсмя.
Тери я погледна сериозно.
— Нямаше да успея без теб, Сам.
Тя го погледна в очите, протегна ръце. Целунаха се, първо плахо, после с нарастваща страст. Сам се извъртя, започна да го съблича, докато той сваляше дрехите й.
По-късно двамата останаха да лежат върху парите. Сам нежно го погали по гърдите.
— Сериозно ли го мислеше? — попита.
— Напълно.
— Значи това е краят. Ще започнеш легален бизнес, нали?
Тери изръмжа:
— Господи, все такива моменти избираш.
— Какво имаш предвид?
— Знаеш какво. Изстискваш ми всички сокове и пак започваш: „Кога ще се пенсионираш?“
— Не е така. Просто искам да знам върху какво стоя.
Тери прокара пръсти по гърба й.
— В момента лежиш, скъпа.
Сам се усмихна хладно.
— Не е смешно, Тери.
Той обгърна гърдите й с ръце и опита да я целуне. Тя извърна глава.
— Тери…
— Да, така се казвам…
Той я целуна и този път тя не се извърна. Прокара ръка между краката й и тя изстена тихо. Той легна върху нея и тя тъкмо разтваряше крака, когато отстрани на леглото се чу звън.
Тери изруга и заопипва пода за мобифона си.
Сам опита да го спре.
— Остави.
— Може да е важно, скъпа.
— Това е по-важно.
Той я целуна, вдигна телефона и смъкна крака от леглото.
— Да? — Послуша няколко секунди. — Идвам веднага. Да.
Затвори и се усмихна виновно на Сам.
— Трябва да тръгвам, любов моя.
— Тери, искам да поговорим.
Той се усмихна и разроши косата й.
— Преди малко правихме нещо по-добро.
— Трябва да обсъдим някои неща.
Тери стана и започна да се облича.
— Добре, само че не сега. Имам работа.
— Планини за изкачване — имитира го подигравателно тя.
— По-късно. Обещавам.
Тери се облече, целуна я по бузата и излезе.
— Пази парите — извика, преди да затвори вратата.
Тери пристигна в паркинга на ръгбиклуба и спря до колата на Ким Флечър. Флечър седеше зад волана, до него беше Роджър Пайк. Тери слезе и се приближи. На паркинга имаше само още една кола — червено порше.
— Само той е вътре — съобщи Флечър. — През тази врата, след това първата вляво.