Тери кимна и протегна ръка. Флечър бръкна в джоба си и извади пистолет.
— Сигурен ли си, шефе? — попита.
Тери взе пистолета.
— Чакайте тук — нареди. — Няма да се бавя.
Флечър се спогледа с другаря си.
— Наистина ли не искаш да дойдем? — попита Пайк.
Тери провери механизма на пистолета.
— Да не би да мислите, че не мога да се справя сам, а, момчета?
— Не е това, шефе — отвърна Флечър. — Просто не искаме да пропуснем веселбата.
Тери поклати глава и прибра пистолета в джоба си.
— Това е само моя работа.
Той се запъти към входа на залата за бодибилдинг на спортния клуб.
Джонатан Никълс лежеше по гръб на лежанката за вдигане на тежести и не го видя, когато влизаше.
— Изразходваш излишната енергия, а? — заговори Тери. — Сега нямаш върху кого да си изкарваш яда.
Никълс застина с тежестите върху гърдите.
— Тери… аз… тя падна… — започна да заеква.
— О, нещастен случай, а? — Тери се наведе и вдигна една тежест от два килограма. — Навсякъде стават такива неща, нали?
Тери хвърли тежестта върху Никълс и го удари по гърдите.
— За бога! — извика банковият чиновник. Скочи на крака, хвърли тежестите на пода и започна да разтрива гърдите си. — Можеше да ми счупиш ребрата.
Носеше фланелка за ръгби и широки черни шорти. Тери опря пръст във фланелката му.
— Малко за обратни ми се вижда тази игра, ръгбито. Цялото това докосване, хващане, навиране на главата между краката на други мъже. — Той отново заби пръст в гърдите на Никълс, достатъчно силно, за да го накара да отстъпи. — Малко подозрително ми се вижда. Виж, футболът, това е мъжка игра. Но в края на краищата ти никога не си бил истински мъж, нали?
Никълс замахна, но Тери се отдръпна и избегна удара. Ухили се.
— И това ли беше нещастен случай? Май не оцених правилно този съвсем безобиден жест на привързаност.
Той зашлеви шамар на Никълс.
Никълс изръмжа и замахна отново, но Тери блокира ръката му и го удари два пъти в слънчевия сплит. Никълс се наведе, едва си пое дъх. Тери го удари с все сила с лакът в лицето. Никълс залитна назад, от счупения му нос рукна кръв.
— Така е по-различно, а? — продължи Тери. — Когато противникът може да се отбранява.
Никълс избърса разкървавената си уста.
— Съжалявам — промълви.
— Не, не съжаляваш. Още не.
Тери удари Никълс в лицето и той се спъна в едни тежести и падна назад. Тери започна да го рита с все сила в бъбреците. Никълс се сви на топка, но така гърбът му стана още по-уязвим и Тери продължи да го рита с още по-голяма злоба.
Никълс се извъртя, опита да защити гърба си. Тери скочи върху него, притисна ръцете му с колене и започна да го налага с юмруци, докато лицето на зет му не заприлича на кървава пихтия. Тери спря и погледна Никълс. Очите на банковия чиновник бяха подути, полузатворени. Той се закашля, изплю кръв и от устата му изпаднаха два зъба.
Тери се наведе, хвана Никълс за яката и го изправи на колене.
— Чуваш ли ме сега? — изсъска.
Никълс изстена и кимна.
— Отвори си шибаните очи.
Никълс се подчини и го погледна уплашено. Тери извади пистолета, допря дулото до челото му и вдигна петлето с палец.
— Мъртъв си — изсъска.
— Моля те, недей…
— Ти си страхливец, който бие беззащитни жени. Никой няма да заплаче за теб.
Пръстът на Тери потрепна на спусъка.
Никълс се разхлипа. Замириса на урина и шортите му потъмняха отпред. Тери сбърчи нос с отвращение.
— Не ме убивай — проплака Никълс. — Моля те, не ме убивай.
Тери изгледа презрително зет си. Никълс затвори очи и продължи да хленчи. Тери свали пистолета и блъсна банковия чиновник отново на пода. Застана над него и насочи оръжието в главата му.
— Тя лежи в болницата цялата в катетри и рани — изсъска. — Едва не я уби. Кажи ми поне една скапана причина да не ти пръсна главата на часа.
Мокрото петно между краката на Никълс се увеличи.
— Толкова си противен.
— Съжалявам — проплака Никълс.
Тери дишаше тежко. Насочи пистолета между очите на зет си. Замисли се за Лора и за това, което й бе сторил този човек, и гневът му се усили. Пръстът му отново потрепна на спусъка. Никълс се сви на топка, по разкървавеното му лице потекоха сълзи.