Тери изпухтя презрително.
— Ето какво ще направиш. И ако не се подчиниш, си мъртъв, ясно ли е?
Никълс кимна кратко. Изплю още кръв.
— Сега отиваш у вас, взимаш си паспорта и каквото друго ти трябва и изчезваш от страната. Не ме интересува къде ще идеш и какво ще правиш, но ако пак те срещна във Великобритания, смятай, че си мъртъв. Ще те убия. Ще те убия и окото ми няма да мигне.
Никълс затвори очи и закима. Дишаше на пресекулки. Тери го хвана за косата и удари главата му в пода.
— Не припадай, мръсник! — изкрещя. — Отвори си шибаните очи!
Той удари зет си с пистолета по носа.
Никълс се подчини, но погледът му беше размътен, явно едва се държеше в съзнание.
— Да не си посмял да правиш каквито и да било опити да говориш с дъщеря ми. Остави й писмо, че заминаваш. Наеми адвокат да уреди развода. Ако разбера, че си й се обаждал, ще те убия. Ясно ли е?
— Работата ми… — изстена Никълс.
— По дяволите да върви работата ти! Кажи им каквото искаш, дребно нищожество такова. Не разбираш ли? Ако до двайсет и четири часа не си напуснал страната, си мъртъв.
Никълс кимна. Изплю още кръв и още един зъб. Тери пусна косата му и се изправи. Прибра пистолета, избърса ръка в кърпата на зет си и му я хвърли с отвращение.
Тери излезе и се върна при колата. Флечър смъкна прозореца и Тери му върна пистолета, като му намигна.
— Да не си… — започна Флечър.
— Още не, но не съм се отказал.
Флечър кимна и върна пистолета на Пайк, който го прибра в жабката.
Тери потупа по покрива на колата.
— Хайде, момчета, свободни сте до края на нощта. Имам едно посещение.
Старшата сестра бе около петдесетте, набита и със самоувереност, създадена от многогодишното командване на пациентите. Тя чу бързите стъпки на Тери, преди да го види, и застана по средата на коридора, за да го пресрещне, вдигна ръка като регулировчик, който спира уличното движение.
— Къде си мислите, че отивате? — попита тя.
— При Лора Никълс. Аз съм баща й.
— Свиждането изтече, господин Никълс.
— Искам просто да остана няколко минути при нея. И не съм Никълс, а Грийн. Тери Грийн. — Тери извади портфейла си и даде на сестрата четири банкноти по двайсет лири. — Само две минути, може ли?
Той остави сестрата в коридора удивена, с банкноти в ръка.
Тери седна на пластмасовия стол до леглото на Лора. Тя спеше и не реагира, когато той се пресегна и хвана ръката й.
— Здравей, мила — каза той. — Аз съм баща ти. — Мониторите на Лора продължиха да пиукат тихо и очите й останаха затворени. — Всичко е наред. Аз се погрижих. Вече няма от какво да се тревожиш.
Той й се усмихна. Вдигна ръката й и я целуна, после я допря до бузата си.
— Баща ми биеше баба ти. Никога не я е докарвал до болницата, беше твърде хитър. Затова напуснах толкова рано родния си дом. Той прекалено често започна да използва юмруците и аз веднъж го ударих в устата.
Лора се размърда насън, стисна леко ръката на Тери, после пак се отпусна.
— Направих всичко възможно, за да запазя това семейство, Лора. Да, междувременно наруших няколко закона, но кой не го прави? Никога не съм причинил зло на някого незаслужено.
Тери погледна ръката си. Кокалчетата му бяха натъртени и омазани с кръвта на Никълс. Той пусна ръката на Лора, наведе се и я целуна.
— Както и да е, всичко вече е уредено. Той няма повече да ти причинява болка. Лека нощ, мила моя. Приятни сънища.
Тери излезе от стаята, облизвайки наранените си кокалчета.
Сам свали сакото си и го преметна през рамо. Въздухът беше с температура около трийсет градуса и с висока влажност, идеалните условия за култивиране на тропически растения. Това бе едно от любимите места на Грейс. Беше прекарвала часове в ботаническата градина „Кю“, за да рисува растенията и в разговори с градинарите, с повечето от които бе на „ти“.
Вратата от противоположната страна на оранжерията се отвори и Блаки влезе. Запъти се към Сам. Не беше свалил шлифера си, а лицето му плуваше в пот.
Сам се усмихна на конфузното му положение.
— Жежко ли ти е, а, Блаки?
— Това е прекалено, Сам. Дължа услуга на Тери, не на теб.
— Това се предава в семейството, не си ли разбрал?
Блаки извади едно листче от джоба си и й го подаде. Огледа се наляво и надясно, за да се увери, че наоколо няма никой.