— Това не е всичко, нали?
Макинли не каза нищо, остана неподвижно, със скръстени ръце.
— Тери знаеше за Морисън, нали? Знаеше, че го е видял и ще свидетелства срещу него. Но не е могъл да го отстрани, докато Морисън е бил под полицейска охрана. Не е било възможно преди делото. Нали така?
Макинли кимна.
— След това обаче, след делото, след като Тери влезе в затвора, Морисън беше по-лесна плячка. — Тя поклати тъжно глава. — Използва ме, за да намеря Морисън, нали?
Макинли не отговори, но по изражението му Сам разбра, че е права.
— Толкова бях глупава. Защо не се досетих? Защо не разбрах, че ме използва?
Тя смукна от цигарата и издиша бавно.
— Ти ли го уби — попита накрая. — Ти ли уби Морисън?
— Не, госпожо Грийн. Не съм го убил аз.
— Знаеш обаче кой го е направил, нали?
Макинли стисна зъби и кимна:
— Пайк и Ръсел.
— Убили са го така, че да прилича на самоубийство.
Макинли кимна.
— Ти им каза къде да намерят Морисън, нали?
Макинли не отговори.
— Нали? — изкрещя Сам, гласът й отекна на празната площадка.
— Госпожо Грийн… — Макинли поклати тъжно глава. — Съжалявам.
— Съжаляваш? — Сам поднесе цигарата към устата си с трепереща ръка. — Ти ли съжаляваш?
Ръсел погледна в огледалото.
— Още е зад нас. През три коли — обяви той.
Тери се изсмя високо от задната седалка на беемвето.
— Какво му става на Ракел? Да не си въобразява, че като пусне две коли между нас, ще стане невидим?
— Така ги учат в академията за дървени глави — вметна Пайк, който седеше до шофьора.
Тери се облегна назад.
— Ще действаме по план Б тогава.
Тримата се изсмяха.
Пайк извади мобифона си и набра.
— Ким? Да, на позиция ли си? Чудесно. В пет сме при теб.
Той затвори и показа палец на Тери.
Тери се усмихна.
Продължиха по магистралата, придържайки се към ограниченията. Стигнаха под един надлез. Ръсел спря, а Тери и Пайк слязоха и се покачиха по страничния насип. Изчакаха отгоре и помахаха на Франк Уелч, докато минаваше.
— Педал! — изкрещя Тери.
Уелч ги погледна, но не можеше да направи нищо в натовареното движение.
Ръсел продължи напред, а Тери и Пайк се покачиха на горното шосе. Ким Флечър ги чакаше в един джип „Тойота“. Те се качиха и потеглиха.
— Взе ли го, Ким? — попита Тери.
Флечър бръкна в жабката и извади един револвер. Пайк го взе и го подаде на Тери.
— Хубав е — каза той и провери изправността на барабана.
„Лапландия“ беше пред затваряне. Две блондинки правеха вяли опити да забавляват група костюмирани бизнесмени, но те все по-често поглеждаха часовниците си и бързаха да допият питиетата си.
Тери влезе заедно с Флечър и Пайк.
Джордж Кей седеше сам на една маса с полупразна бутилка шампанско пред себе си. Той се намръщи при вида на Тери, после стана и го посрещна с протегнати ръце.
— Тери, да се беше обадил. Момичетата вече си тръгнаха.
Тери се здрависа с Кей и го потупа по гърба.
— Просто минавах и реших да се отбия, Джордж.
— Винаги се радвам да те видя, Тери. Знаеш го. Бутилка шампанско?
— Да. Защо не? — Тери се настани на масата на Кей и даде знак на Флечър и Пайк да седнат. — Та как върви работата?
— Днес е малко празно, но нали е средата на седмицата. В петък няма да можеш да се разминеш. — Кей махна на една сервитьорка и раздвижи нямо устни, за да поръча шампанско. — Сам не е ли с теб?
Тери поклати глава.
— Днес съм свободен мъж.
Блондинките бяха забелязали Тери и сега усилено развяваха коси и се увиваха около два сребристи стълба, но той не им обръщаше внимание.
— Знаеш ли какво ми дойде наум, Джордж — продължи той. — Да поиграем на покер. Не съм играл комар от години. Имаш ли карти?
Кей го изгледа объркано.
— Карти ли? — Той извади инхалатора и вдиша от него. — Сигурно има някое тесте в офиса.
— Иди ги вземи, става ли? А, и можеш да затваряш, отпрати всички. Тази вечер искам да лудувам.
Той погледна Пайк и Флечър и двамата се ухилиха и закимаха. Сервитьорката се приближи с бутилка шампанско в кофичка с лед и четири чаши. Кей се намръщи при вида на бутилката.