— Не това „Мое“. Донеси истинско шампанско.
След два часа и след като бяха изпили три бутилки „Кристал“, четиримата мъже седяха сами в клуба около купчина банкноти. Кей спечели залагането и със самодоволна усмивка придърпа парите към себе си.
— По дяволите, Джордж — възкликна Пайк. — За трети пореден път печелиш.
— Да, днес си късметлия, Джордж — съгласи се Тери. — Де да имах и аз такъв късмет.
— Е, такива карти ми се падат — отбеляза скромно Кей и отвори нова бутилка, докато Флечър раздаваше.
— Да, ангелът ти пазител бди над теб — добави Тери. — Искаш ли да го поставим на малко изпитание?
Кей се намръщи, започна да пълни чашите с шампанско. Тери бръкна в джоба си и извади револвера. Ръката на Кей затрепери и по масата се разплиска шампанско.
— По-внимателно, Джордж.
— По дяволите, Тери!
— Какво, за пръв път ли виждаш револвер?
— Ако ченгетата ни пипнат… мамка му, разрешителното ми, клуба…
Кей върна бутилката в кофичката с леда с трепереща ръка.
— Спокойно бе, Джордж. — Тери погали цевта на револвера. — Защо ще идват точно сега? Да не заработваш допълнително и за тях?
Пайк и Флечър се изсмяха, но Кей изглеждаше смутен. Той се отпусна на стола си и започна да бърше лице с голяма бяла кърпичка, гледаше револвера с широко отворени очи.
— Какво ще правиш с това? — попита.
Тери се ухили по-широко.
— А, сега ще измислим…
Кей вдиша отново от инхалатора.
Тери отвори барабана и погледна през цевта.
— „Смит и Уесън“, трийсет и осми калибър — обяви. — Няма равен. Пистолетите може да са лъскави, но плюят гилзи наляво и надясно.
Тери изтръска патроните от барабана и те изтракаха върху масата.
Кей ги загледа втренчено. Хвана инхалатора с две ръце, гърдите му се свиха спазматично.
— Сума ти нещастници са свършили в затвора, защото са забравили да изтрият отпечатъците си от гилзите.
Тери сложи един патрон в цилиндъра и го затвори.
— Помниш ли оня филм, Джордж? За Виетнам?
Кей преглътна тежко:
— „Апокалипсис сега“ ли?
Тери поклати глава.
— Не бе, този беше с Марлон Брандо. Имам предвид онзи с Де Ниро. В който играят на руска рулетка. И Кристофър Уокър играеше.
Тери завъртя цилиндъра.
Пайк подсмръкна.
— „Ловец на елени“, не се ли казваше така?
Тери кимна одобрително.
— Да, същият. „Ловец на елени“. Велик филм.
Той остави револвера на масата и го завъртя. Оръжието постепенно забави ход, после спря с дуло, насочено към Тери. Той се усмихна равнодушно:
— Виждаш ли, днес явно не ми е ден.
Той вдигна бавно револвера и го насочи към слепоочието си.
— Тери! — изкрещя Кей.
Тери присви очи и натисна спусъка. Револверът изщрака.
— Боже мили! — възкликна Кей.
— Може би късметът ще се обърне, как смяташ, Джордж?
Тери постави отново револвера на масата и го завъртя.
— Тери, какво правиш? — попита Кей.
Тери не отговори. Револверът спря да се върти. Този път сочеше Флечър.
— Хайде, Ким — насърчи го Тери.
— Тери, това е лудост — проплака Кей.
— Какво има, Джордж? Нямаш ли чувство за хумор?
Флечър взе оръжието. Погледна Тери и той му кимна насърчително. Флечър бавно вдигна револвера, допря го до слепоочието си, затвори очи и натисна спусъка. Механизмът изщрака. Флечър въздъхна, отвори очи и се ухили:
— Мамка му, каква тръпка.
— По-вълнуващо е от секса — съгласи се Тери. Кей се изправи и той му се закани с пръст. — Сядай веднага!
Гласът му звучеше заплашително. Тери кимна на Флечър.
Флечър взе револвера и го завъртя. Оръжието направи шест оборота и спря. Сочеше Кей. Дебелакът го погледна ужасен.
— Твой ред е, Джордж — подкани го Тери.
— Да, хайде, Джордж. Ние сме с теб — добави Флечър.
— Нищо няма да почувстваш — увери го Пайк.
Кей хвана оръжието. Лицето му пребледня, дишането му се учести. Тери го загледа хладно и той вдигна револвера към главата си. Погледна Тери с молещи очи. Изглеждаше, сякаш всеки момент ще заплаче.
— Тери…
— Хайде, Джордж. Да видим какъв ти е късметът.
Кей постави пръст на спусъка. Ръката му трепереше, той прехапа устни.