Выбрать главу

— Хайде, Джордж — настоя Тери. — Можеш да го направиш.

Пръстът на Кей побеля, цялото му тяло се разтресе, сякаш през него преминава електрически ток. Флечър и Пайк го наблюдаваха любопитно, с насърчителни усмивки.

Кей накрая се предаде.

— Не мога. — Остави револвера на масата; по лицето му потекоха сълзи. — Съжалявам. Просто не мога.

Захлипа и цялото му тяло се разтресе.

По лицето на Тери бавно се разля усмивка. Той вдигна лявата си ръка и отвори юмрук. Върху дланта му стоеше патрон.

Кей се намръщи озадачено. Изведнъж разбра.

Тери, Пайк и Флечър избухнаха в дружен смях.

— Да се беше видял само, Джордж — каза Тери. — Плачевна картинка.

Той се наведе и леко потупа дебелака по бузата.

Кей също се засмя, но очевидно не му беше весело.

Тери, Флечър и Пайк излязоха от „Лапландия“ развеселени.

— Видяхте ли го, за малко да напълни гащите.

— Той е негодник — отбеляза Пайк.

— Да, както казаха в „Кръстника“, дръж приятелите си изкъсо, а негодниците сред тях — още по-изкъсо.

— Откога започна с тези цитати от филми, Тери? — поинтересува се Пайк.

— Откакто си купи новото компактдисково видеоустройство — пошегува се Флечър.

Тери замахна да го удари по гърба, но Флечър се дръпна със смях. Тери го блъсна и той се подпря в близката стена. В същия момент от един джип изскочиха трима мъже с работни дрехи и плетени маски. Бяха въоръжени.

— На земята! — изсъска единият и опря пистолет в гърлото на Тери.

— Какво, по дяволите, е това?

— Подчинявай се, иначе ще ви разстреляме на място.

Нападателят беше широкоплещест, с хладни кафяви очи, които се виждаха през дупките на маската. Дъхът му миришеше на чесън. Говореше с ирландски акцент. Северноирландски.

— Кои сте вие, по дяволите? — попита Тери.

Нападателят притисна още по-силно пистолета към гърлото му. Носеше кожени ръкавици и Тери забеляза пръста му да потрепва на спусъка.

— Добре, добре — побърза да го успокои той. — По-спокойно, става ли?

Един от другите нападатели удари с оръжието си Пайк през лицето и го повали на земята.

— Казах — на земята! — изкрещя той.

Също като мъжа с кафявите очи и той говореше с ирландски акцент, но по-гърлен.

Флечър застана на колене, след това легна с разперени ръце. Обърна глава към Пайк.

— Добре ли си? — прошепна.

— Млъквай! — изкрещя един от нападателите.

Тери понечи да коленичи, но мъжът с кафявите очи го ритна в корема и го блъсна на земята. Насочи оръжието си към главата му. Тери го погледна спокойно, без да издава страха си. Кафявите немигащи очи на нападателя срещнаха неговите и той си даде сметка, че гледа очите на хладнокръвен убиец.

Един от другите нападатели извади руло тиксо и запуши устата на Флечър и Пайк, омота здраво китките и глезените им.

Мъжът с кафявите очи набързо пребърка джобовете на Тери, без да отмества пистолета от главата му. Намери револвера и го прибра в джоба си.

Тери се поуспокои. Ако имаха намерение да го убиват, нямаше да го претърсват.

— Какво искате? — попита той.

Нападателят го удари през устата.

— Млъквай, Грийн, или ще ти пръсна черепа — изсъска и продължи да го пребърква.

Единият от другите нападатели се приближи, залепи парче тиксо на устата на Тери и друго върху очите му. После завързаха ръцете му зад гърба и го натикаха в джипа. Той опита да се съпротивлява, но някой допря пистолет във врата му.

— Мирувай.

Вратите се затръшнаха и колата потегли, Флечър и Пайк останаха вързани на улицата.

Тери лежеше на пода на автомобила. Едва дишаше през носа, затова отмести леко с език тиксото от устата си и вдиша дълбоко.

Джипът ускори. Движеха се по права линия и Тери предположи, че са на магистрала. Нямаше представа нито къде го карат, нито кои са похитителите му. Отначало си беше помислил, че са от косовската мафия, но ирландският акцент показваше, че греши. Кои бяха? Единствените ирландци, с които Тери си беше имал вземане-даване, бяха от една банда в Ливърпул. Преди няколко години опитаха да се намесят в бизнеса му, но сега всички лежаха в затвора, след като ги хванаха с един контейнер канабис на път за Лондон.

Които и да бяха тези мъже, явно много добре го познаваха. Нападателят с кафявите очи се беше обърнал към него по име, а и взеха само Тери. Явно ставаше дума за лични сметки.