Караха по магистралата около половин час, след това продължиха по по-неравни и криволичещи пътища. Накрая спряха и Тери бе измъкнат от колата; повлякоха го нанякъде. Хвърлиха го на земята върху мокра трева и мъртви листа.
— На колене — изкомандва някой.
Тери с мъка се изправи. Панталоните му се наквасиха с вода. Някой свали тиксото от устата и очите му и той примигна. Намираше се в някаква горичка, вятърът шумолеше в клоните на дърветата като шепот на неспокойни духове.
От двете му страни стоеше по един човек и когато той опита да вдигне глава, единият го удари по темето.
— Стой с наведена глава.
Тери сведе очи, стисна юмруци. Нападателите бяха трима и въоръжени, но ако мислеха да го убиват, Тери нямаше да се предаде без съпротива.
Третият нападател, онзи, който му беше говорил в колата, застана пред Тери. Носеше чисто нови ботуши.
— Голяма грешка си направил, че си използвал името ни напразно — изсъска той.
Тери го погледна. В мрака виждаше само голям черен силует.
— За какво, по дяволите, говориш?
Ирландецът го удари с пистолета си.
— За това, че си разправял, че работиш с нас — обясни с гърлен белфастки акцент. — Сякаш някога сме ти се месили. — Той насочи пистолета към челото на Тери. — Ще си кажеш ли молитвата?
Тери огледа мъжете с маските. В далечината излая лисица, след това всичко утихна, само вятърът продължаваше да свири в клоните. Тери се усмихна. Знаеше, че нямат намерение да го убиват. Ако искаха да го застрелят, щяха да го направят без излишни приказки.
— Майната ти, ирландецо. Ако искахте да ме застреляте, щяхте да го направите още в града. Така че защо не направите каквото ви е наредено? Да кажете каквото имате за казване и да се върнете в дупките си.
Пръстът на ирландеца потрепна на спусъка, но Тери не мигна. Петлето беше вдигнато и нападателят допря дулото в челото му. Тери погледна човека с маската в очите, но стомахът му се свиваше. Едно натискане на спусъка, и мозъкът му щеше да се разхвърчи по тревата. Той преглътна тежко, но здравият разум го караше да продължава да гледа нападателя си. Независимо какво щеше да стане, той бе решен да не показва никаква слабост. Ако трябваше, щеше да умре като мъж.
Ирландецът бавно свали пистолета. Тери се усмихна самодоволно — значи правилно бе преценил.
— Бихте ли ме върнали сега там, откъдето ме взехте?
Ирландецът го удари с все сила в слепоочието. Пред очите на Тери всичко почервеня, после му причерня, но той продължи да се усмихва. Знаеше, че е спечелил.
Макинли забави и превключи на дълги. Тери му махаше от края на гората. Макинли спря до него и Тери се качи на предната седалка. Притискаше кърпичка до главата си.
— Не си много бърз — изропта той.
— Тръгнах веднага — оправда се Макинли. — Когато се обади, бях в банята. Добре ли си?
— Разбира се, че не съм добре. Някакви ирландци ме пребиха с пистолет и ме оставиха насред проклетата гора. Това добре ли ти звучи, Макинли?
Макинли се намръщи, но не отговори.
— Хайде, тръгвай. Закарай ме вкъщи.
Макинли потегли към Лондон.
— Откъде в ИРА знаят за мен, Анди?
Макинли сведе смутено очи.
— Предполагам, че Сам се е свързала с тях — продължи Тери. — Как мислиш?
— Не е била с мен, Тери.
— Мисля, че трябваше да не я изпускаш от очи. Казах ти да я наблюдаваш.
— Така правих.
— Е, сигурно по някое време се е свързала с тях. Как иначе ще знаят какво съм й казал?
— Може да им се е обадила по телефона.
— Номера на ИРА го няма в указателя.
— Просто помислих…
— Стига си мислил. Не ти плащам да мислиш. Плащам ти да наблюдаваш жена ми, точка. А сега виждам, че май съм си дал парите напразно. — Тери свали кърпичката от главата си и огледа кървавите петна. — Проклети ирландци. — Обърна се пак към Макинли. — Нещо друго да имаш да ми казваш?
Макинли се намръщи:
— Какво имаш предвид?
— Знаеш какво. Говорила ли е с някого другиго, който може да ми създаде неприятности?
— Не.
— Сигурен ли си?
Макинли кимна мълчаливо.
Сам седеше в кухнята и пиеше какао, когато чу Тери да влиза. Тя си наля още мляко. Тери влезе в кухнята, притискаше до главата си окървавена кърпичка.