Выбрать главу

Бранислав Нушич

Госпожа министершата

ДЕЙСТВАЩИ ЛИЦА

СИМО ПОПОВИЧ, министър

ЖИВКА, негова жена, министерша

ДАРА, тяхна дъщеря

РАКО, техен син

ЧЕДО, техен зет

ВУЙЧО ВАСО, близък роднина

Д-Р НИНКОВИЧ секретар от дипломацията

ЛЕЛЯ САВКА, роднина

СТРИНА ДАЦА, роднина

СОЯ, роднина

СВАКО ПАНТО, роднина

ЙОВО ПОПАРСИН, роднина

АНКА, прислужница

ПЕРО, служител в министерството

РИСТО ТОДОРОВИЧ, търговец на кожи

ПЪРВО ДЕЙСТВИЕ

ОБИКНОВЕНА ГРАДСКА СТАЯ. Старо канапе, две кресла, няколко кухненски стола. Три врати: В дъното, в дясно и в ляво. В средата голяма покрита маса. Върху нея проснати едни стари панталони на бащата, които г-жа ЖИВКА: прекроява за сина си.

САВКА: Какво си се замислила?

ЖИВКА: Чудя се как да избегна това зализаното.

САВКА: По добре тури една кръпка.

ЖИВКА: Точно това ще направя. Ох, лелъо Савке, едва свързваме двата края. Моят не си гледа работата, хванал се с политика.

САВКА: Ами да!

ЖИВКА: И други са в политиката, но гледат и за себе си. Включват се в комисии, заседания… Това е все. (в смисъл на пари)

САВКА: Ами да!

ЖИВКА: Моят не умее. Туй щяло да урони авторитета на партията, онуй щяло да подразни опозицията. А на слугинчето вече три месеца не сме плащали, и наема не е платен, и дърва не сме купили…Ти знаеш, какво да приказваме!…

САВКА: Ох, да!

ЖИВКА: (отива до задната врата) Анке, какво става с кафето?

АНКА: (отвън) Сега!

ЖИВКА: Това може ли да е помощница? Мърла! Плащаме и да се мотае. И тя като държавен чиновник.

ПРЕДИШНИТЕ И АНКА

АНКА: (поднася кафето) Заповядайте!

ЖИВКА: Три пъти трябва да моля за едно кафе!

АНКА: (дръзко) Имах си работа. (излиза)

ЖИВКА, САВКА

ЖИВКА: (след като АНКА излиза) Иде ми да и пробия главата с ножицата. Ама като съм и длъжна, ще търпя.

САВКА: Ами да!

ЖИВКА: Лельо Савке, дай двеста динара на заем.

САВКА: Откъде да ги взема?

ЖИВКА: Ами онези от книжката?

САВКА: На тях не разчитай! Пази ги за черни дни, не дай боже!

ЖИВКА: Лельо Савке, ще те платим и лихва. След три месеца ще си получиш парите. Да не ми е името Живка, ако не го накарам да се набута в някоя комисия. Стига тая партия! Хората с партията къщи вдигнаха, а моят я разтури.

САВКА: Сигурно ли е?

ЖИВКА: Кое?

САВКА: Че ще влезе в комисия?

ЖИВКА: Съмняваш се, че ще ти ги върнем?!

САВКА: Не, не…Ако не влезе в комисия…

ЖИВКА: На заем ще вземем, но ще ти ги върнем.

САВКА: Ако е само за три месеца…

ЖИВКА: Нито ден повече, лелче!

ПРЕДИШНИТЕ, РАКО, АНКА

РАКО: (влиза без книги и шапка целия изпокъсан)

АНКА: (след него и му носи книгите и шапката)

ЖИВКА: Ох, пак си се бил!

РАКО: Не съм!

АНКА: Бил се е!

ЖИВКА: (на лелята) Виж го, като че ли е паднал от бесилка.

АНКА: И ръката си е разкървавил.

ЖИВКА: Ауу, (превързва ръката му) Донеси вода! (АНКА излиза) Ще ми разправя, че не се е бил.

РАКО: (упорито) Не съм!

ЖИВКА: А какво?

РАКО: Правехме демонстрация.

ЖИВКА: Каква демонстрация?

РАКО: Против правителството.

ЖИВКА: Ти какво общо имаш с правителството?

РАКО: Нищо, но и аз виках: „Долу правителството! Долу правителството!“

ЖИВКА: Как да не се пукнеш от мъка! Защо се бъркаш в демонстрации?

РАКО: На площад „Теразие“ още се бият. Правителството трябва да подаде оставка.

ЖИВКА: Ох! Ох! Ох!

АНКА: (идва с леген) Хайде в кухнята да те измия!

РАКО и АНКА: излизат.

ЖИВКА, САВКА

ЖИВКА: (на лелята) Закърпи го, ако можеш, като всеки ден ти пристига изпокъсан.

САВКА: (става) Ами аз да тръгвам…

ЖИВКА: Какво реши за онова?

САВКА: Кое ?

ЖИВКА: Заема?

САВКА: Не ми се пипат тия пари, но ако толкова трябва…

ЖИВКА: Ох, много ти благодаря, лелче!

САВКА: Да ги донеса ли, надвечер?

ЖИВКА: Моля ти се! Пък ти идвай, лельо, идвай… Аз, нали знаеш, не мога… Отбий се някой път и на обяд. Идвай, тук си като у дома си.

САВКА: (вече на вратата) Сбогом! (тръгва си)

ЖИВКА: Сбогом лельо! (изпраща я)

ЖИВКА, РАКО

(РАКО вече измит се запътва към външната врата)

ЖИВКА: Къде?

РАКО: Там!… На „долу правителството“…

ЖИВКА: Ще повтаряш класа.

РАКО: И тати е повтарял… Три пъти.

ЖИВКА: Ти не гледай баща си.

РАКО: Тебе ли да гледам?

ЖИВКА: О, боже господи! Откъде го родих такъв проклетник! Махай ми се от очите!

(РАКО изхвърча през външната врата. От там влизат Чедо и Дара.)