ЖИВКА: (идва от стаята си Държи визитната картичка на Чедо) Той ли ти я даде?
АНКА: Да. Чака зад вратата.
ЖИВКА: Кажи на господин зетя да ми се маха от очите! Няма да го приема!
АНКА: Но господинът каза, че има с вас официален разговор.
ЖИВКА: Днеска не съм разположена официално. Не мога да го приема.
АНКА: Госпожо, ако не го приемете, ще развалите всичко.
ЖИВКА: Какво ще разваля?
АНКА: (развълнувана) Обеща след официалния разговор да дойде в моята стая.
ЖИВКА: Така ли?
АНКА: Да.
ЖИВКА: Веднага го пусни да влезе!
АНКА: (към централната врата) Заповядайте!
ЧЕДО: Имам ли честта?
ЖИВКА: Заповядайте! Седнете!
ЧЕДО: Благодаря!
ЖИВКА: Какво обичате господине?
ЧЕДО: Идвам по една деликатна работа и ви моля да ме изслушате…
ЖИВКА: Моля говорете.
ЧЕДО: Госпожо, животът е необикновено комплицирано явление. Тази сложност произтича от факта…
ЖИВКА: Господине, вие лекция ли ще ми изнасяте?
ЧЕДО: Не. Само малък увод към един деликатен въпрос.
ЖИВКА: Веднага минете на въпроса.
ЧЕДО: Въпросът е следният: Аз имам приятел, който иска да се ожени. И ме помоли да му бъда посредник…
ЖИВКА: Не ме интересуват вашите приятели!
ЧЕДО: Той е лудо влюбен в една зряла жена.
ЖИВКА: Защо ми разправяте всичко това?
ЧЕДО: Госпожо, тази зряла жена сте вие.
ЖИВКА: Какво?!?
ЧЕДО: Той вярва, че сте зряла…
ЖИВКА: (скача) Чедо!!! Млъкни!!!
ЧЕДО: Аз му викам: „Но госпожата е женена!“ А той: „Това не пречи! Днес и женените се женят!“ Викам му: „Но тя е почтена!“
ЖИВКА: (крещи) Почтена съм, разбира се!
ЧЕДО: Като е почтена, плаче той с глас, тогава защо приема любовните ми писма?
ЖИВКА: Млък, куче краставо, или ще ти сцепя главата! (вади пистолет)
ЧЕДО: Казвам му „Вероятно, защото е луда по вас, господин Нинкович.“
ЖИВКА: Вън!
ЧЕДО: (става) Какво да кажа на младоженеца!
ЖИВКА: Да върви на майната си!
ЧЕДО: Ама той желае среща с вас.
ЖИВКА: Чедо, да не ми е името Живка, ако не те пратя в най дълбоката провинция!
ЧЕДО: Но преди това ще отида да поканя г-г министър Попович на сватбата.
ЖИВКА: Махай ми се от очите! Даро, Даро, Даро!
ДАРА: (изтичва) Какво има?
ЖИВКА: Даро, заклевам се, ще го убия.
ДАРА: Кого?
ЖИВКА: Оня, твоичкият!
ДАРА: Защо?
ЖИВКА: Той се осмелява да се подиграва с мен! Ще го убия и ще го излежа! После нека разправят за мене: „Отиде в затвора, защото уби зет си!
ДАРА: Какво е направил?
ЖИВКА: Дойде да ме иска.
ДАРА: Как така да те иска?
ЖИВКА: Така! За булчица!
ДАРА: Боже майко! При жив мъж? Как е възможно женена жена да се сватосва?
ЖИВКА: Подиграваш ли ми се? Натякваш ми! Тоя повече няма да ми е зет. Или го гониш, или си тегля куршума!
ДАРА: Моля ти се, бе мамо!
ВАСО: (отвън) Живке, идат.
ЖИВКА: Кой?
ВАСО: Родът. Фамилията.
ДАРА: Аз изчезвам! (излиза)
ВАСО: (отваря задната врата) Влизайте!
ЖИВКА: Неq сега не мога да ги приема! И нищо не мога да обещая!
ВАСО: Че кой те кара да обещаваш. Ти само ги изслушай!
(На сцената един през друг се втурва цялата фамилия)
САВКА: Ти Живке, съвсем ни забрави.
ДАЦА: Откога не сме се виждали. Пу да не ти е уруки! Много добре изглеждаш!
СОЙКА: Да знаеш, како Живке, никого от роднините не съм обичала толкова, колкото теб!
ЖИВКА: И аз ви обичам, ама много ви обичам!
ПАНТО: Живке, никой не се радвал така на късмета ти, както аз.
ЯКОВ: Аз идвах, ама ти беше заета.
ЖИВКА: Да, заета съм, много съм заета. Ти Йово, излежа ли си присъдата?
ЙОВО: Излежах я Живке, честно и почтено. Сега е време и държавата да ми се издължи.
ЖИВКА: Заповядайте седнете. Е, много се радвам че дойдохте… Ама не можете да си представите колко съм заета.
ВАСО: Добре, добре. Тогава по кратката процедура. (Изважда тефтерче и чете) Започваме с леля Савка.
ЖИВКА: Ти за какво молиш, лельо Савке?
САВКА: Ами ти кажи!
ЖИВКА: Их пък и ти лельо, до гуша ми дойде с твоите двеста динара. Васо, прескочи я!
САВКА: Как така ще ме прескочи? Искам си своето.
ЖИВКА: Добре де, ще ги получиш. Васо запиши да и се даде!
САВКА: Ако не можеш да ми ги върнеш, поне ми уреди от ония безлихвените заеми, дето никой не ги връща на държавата.
ЖИВКА: Васо, запиши я!
ВАСО: Даца!
ДАЦА (излиза напред) Живенце, моля те да наредиш на моята Христина да и се признае изпита. И да се приеме детето обратно в училище. Защото не е сгрешила така от бяс или от поквареност, а заради науката. (Соя започва да се кашля)