Выбрать главу
ЖИВКА, АНКА

ЖИВКА: (идва от стаята си Държи визитната картичка на Чедо) Той ли ти я даде?

АНКА: Да. Чака зад вратата.

ЖИВКА: Кажи на господин зетя да ми се маха от очите! Няма да го приема!

АНКА: Но господинът каза, че има с вас официален разговор.

ЖИВКА: Днеска не съм разположена официално. Не мога да го приема.

АНКА: Госпожо, ако не го приемете, ще развалите всичко.

ЖИВКА: Какво ще разваля?

АНКА: (развълнувана) Обеща след официалния разговор да дойде в моята стая.

ЖИВКА: Така ли?

АНКА: Да.

ЖИВКА: Веднага го пусни да влезе!

АНКА: (към централната врата) Заповядайте!

ЧЕДО, ЖИВКА

ЧЕДО: Имам ли честта?

ЖИВКА: Заповядайте! Седнете!

ЧЕДО: Благодаря!

ЖИВКА: Какво обичате господине?

ЧЕДО: Идвам по една деликатна работа и ви моля да ме изслушате…

ЖИВКА: Моля говорете.

ЧЕДО: Госпожо, животът е необикновено комплицирано явление. Тази сложност произтича от факта…

ЖИВКА: Господине, вие лекция ли ще ми изнасяте?

ЧЕДО: Не. Само малък увод към един деликатен въпрос.

ЖИВКА: Веднага минете на въпроса.

ЧЕДО: Въпросът е следният: Аз имам приятел, който иска да се ожени. И ме помоли да му бъда посредник…

ЖИВКА: Не ме интересуват вашите приятели!

ЧЕДО: Той е лудо влюбен в една зряла жена.

ЖИВКА: Защо ми разправяте всичко това?

ЧЕДО: Госпожо, тази зряла жена сте вие.

ЖИВКА: Какво?!?

ЧЕДО: Той вярва, че сте зряла…

ЖИВКА: (скача) Чедо!!! Млъкни!!!

ЧЕДО: Аз му викам: „Но госпожата е женена!“ А той: „Това не пречи! Днес и женените се женят!“ Викам му: „Но тя е почтена!“

ЖИВКА: (крещи) Почтена съм, разбира се!

ЧЕДО: Като е почтена, плаче той с глас, тогава защо приема любовните ми писма?

ЖИВКА: Млък, куче краставо, или ще ти сцепя главата! (вади пистолет)

ЧЕДО: Казвам му „Вероятно, защото е луда по вас, господин Нинкович.“

ЖИВКА: Вън!

ЧЕДО: (става) Какво да кажа на младоженеца!

ЖИВКА: Да върви на майната си!

ЧЕДО: Ама той желае среща с вас.

ЖИВКА: Чедо, да не ми е името Живка, ако не те пратя в най дълбоката провинция!

ЧЕДО: Но преди това ще отида да поканя г-г министър Попович на сватбата.

ЖИВКА: Махай ми се от очите! Даро, Даро, Даро!

ДАРА, ЖИВКА

ДАРА: (изтичва) Какво има?

ЖИВКА: Даро, заклевам се, ще го убия.

ДАРА: Кого?

ЖИВКА: Оня, твоичкият!

ДАРА: Защо?

ЖИВКА: Той се осмелява да се подиграва с мен! Ще го убия и ще го излежа! После нека разправят за мене: „Отиде в затвора, защото уби зет си!

ДАРА: Какво е направил?

ЖИВКА: Дойде да ме иска.

ДАРА: Как така да те иска?

ЖИВКА: Така! За булчица!

ДАРА: Боже майко! При жив мъж? Как е възможно женена жена да се сватосва?

ЖИВКА: Подиграваш ли ми се? Натякваш ми! Тоя повече няма да ми е зет. Или го гониш, или си тегля куршума!

ДАРА: Моля ти се, бе мамо!

ВАСО, ЖИВКА, РОДНИНИТЕ

ВАСО: (отвън) Живке, идат.

ЖИВКА: Кой?

ВАСО: Родът. Фамилията.

ДАРА: Аз изчезвам! (излиза)

ВАСО: (отваря задната врата) Влизайте!

ЖИВКА: Неq сега не мога да ги приема! И нищо не мога да обещая!

ВАСО: Че кой те кара да обещаваш. Ти само ги изслушай!

(На сцената един през друг се втурва цялата фамилия)

САВКА: Ти Живке, съвсем ни забрави.

ДАЦА: Откога не сме се виждали. Пу да не ти е уруки! Много добре изглеждаш!

СОЙКА: Да знаеш, како Живке, никого от роднините не съм обичала толкова, колкото теб!

ЖИВКА: И аз ви обичам, ама много ви обичам!

ПАНТО: Живке, никой не се радвал така на късмета ти, както аз.

ЯКОВ: Аз идвах, ама ти беше заета.

ЖИВКА: Да, заета съм, много съм заета. Ти Йово, излежа ли си присъдата?

ЙОВО: Излежах я Живке, честно и почтено. Сега е време и държавата да ми се издължи.

ЖИВКА: Заповядайте седнете. Е, много се радвам че дойдохте… Ама не можете да си представите колко съм заета.

ВАСО: Добре, добре. Тогава по кратката процедура. (Изважда тефтерче и чете) Започваме с леля Савка.

ЖИВКА: Ти за какво молиш, лельо Савке?

САВКА: Ами ти кажи!

ЖИВКА: Их пък и ти лельо, до гуша ми дойде с твоите двеста динара. Васо, прескочи я!

САВКА: Как така ще ме прескочи? Искам си своето.

ЖИВКА: Добре де, ще ги получиш. Васо запиши да и се даде!

САВКА: Ако не можеш да ми ги върнеш, поне ми уреди от ония безлихвените заеми, дето никой не ги връща на държавата.

ЖИВКА: Васо, запиши я!

ВАСО: Даца!

ДАЦА (излиза напред) Живенце, моля те да наредиш на моята Христина да и се признае изпита. И да се приеме детето обратно в училище. Защото не е сгрешила така от бяс или от поквареност, а заради науката. (Соя започва да се кашля)