ДАЦА: Ти си я издържала щом си проходила, усойнице!
СОЯ: Кучето си лае, керванът си върви!
ДАЦА, (отново се сбиват) Пуснете ме! Пуснете ме!
АНКА: Госпожо, бият се!
ЖИВКА: Да се избият! Аз отивам да си полегна.
АНКА: Ах, каква приятна среща!
ЧЕДО: Мен ли чакаш, Анке?
АНКА: Теб.
ЧЕДО: Иди си в стаята, аз идвам след малко.
АНКА: Целуни ме, за капаро.
ЧЕДО: (целува я) Готово. Хайде върви, сладко мое захарно петле!
АНКА: Чакам! (отива)
ЧЕДО: Има да почакаш.
РИСТО: Моите почитания. Може ли?
ЧЕДО: Моля заповядайте!
РИСТО: Ристо Тодорович — едноличен търговец на кожи, дребен и едър рогат добитък. (подава букет и снимка)
ЧЕДО: И почетен консул на Никарагуа?
РИСТО: Същият. А с кого имам честта?
ЧЕДО: Вуйчо Васо.
РИСТО: Значи вие сте вуйчо Васо? Представях си ви по-възрастен.
ЧЕДО: И аз си те представях по друг… Гледай го моля ти се, какво шкембенце има мошеника-никарагуански. Значи харесва ти наша Дара, а?
РИСТО: Е, знаете как е. Нужни са ми връзки със…
ЧЕДО: Знам. И колкото повече те гледам, толкова повече се убеждавам, че и ти ще и се харесаш.
РИСТО: Мене жените изобщо ме харесват.
ЧЕДО: И хич не се смущаваш, че тя е чужда жена?
РИСТО: Като си купувате къща, смущава ли ви, че е била чужда?
ЧЕДО: Точно така. Старият собственик се изселва и се настанява новия.
РИСТО: Да.
ЧЕДО: Обаче какво ще правим с оня лудия?
РИСТО: Кой луд.
ЧЕДО: Мъжът на Дара, кой. Той се закле да те застреля като куче. Аз лично видях револвера му. В него няма повече от шест куршума. (Ристо скача) Успокой се, де! Поне четери ще отидат на вятъра.
РИСТО: А другите два?
ЧЕДО: Не можеш ли да преглътнеш поне два куршума за честта на Никарагуа?
РИСТО: Защо ми е да гълтам куршуми за честта на Никарагуа? Бива ли заради една жена да убива човек?
ЧЕДО: Не бива. Но хванат ли го лудите…
РИСТО: Вуйчо Васо, аз по добре да си отида, а?
ЧЕДО: Мисля, че е разумно, но боя се, че е вече късно.
РИСТО: (изплащен) Защо?
ЧЕДО: Тъкмо влиза в къщи.
РИСТО: Кой?
ЧЕДО: Твоят убиец — кой!
РИСТО: Вуйчо Васо, какво да правя?
ЧЕДО: Боже, какъв револвер извади!
РИСТО: Моля те скрий ме!
ЧЕДО: Къде? Не знам…Чакай. (звъни)
АНКА: Моля?
ЧЕДО: Анче, бързо води господина в твоята стая и заключи.
РИСТО: Бързо! Водете ме! Аз ще ви платя!
АНКА: (на Чедо) Ама нали вие, нали ние…
ЧЕДО: Ние, вие — после. Сега води господина.
РИСТО: Моля ви се! Хайде по бързо!
ЧЕДО: Рако! Рако!
РАКО: (идва отвън) О, брато, защо сме се изтупали така?
ЧЕДО: Ако ти дам един динар ще мълчиш ли?
РАКО: Гроб съм!
ЧЕДО: Анка ме чака в нейната стая. Ти пази тук! (Дава му динар) Аз знам, че майка ти ще ти даде и два динара, за да и кажеш, но ти на никого нищо!
РАКО: (на лявата врата) Мамо! Мамо!
ЖИВКА: (идва) Какво?…
РАКО: За един динар обещах на Чедо да мълча. Ако ти ми дадеш два, на теб ще говоря.
ЖИВКА: Говори!
РАКО: Два динара.
ЖИВКА: (дава му) Ето ти, говедо ниедно! Говори!
РАКО: (след като вземе парите) Чедо влезе в стаята на Анка!
ЖИВКА: Истина ли е?
РАКО: Сега отиде!
ЖИВКА: (възхитена) Ах сладкото на мама! На ти още два!
РАКО: Олрайт!
ЖИВКА: И не псувай, свиньо ниедна!
РАКО: Дай още пет динара, да викна полицията!
ЖИВКА: Марш от тука! (грабва телефона) Ало, участъка ли е? Свържете ме с началника. Госпожа Живана Попович министершата… (вика) Даро! Даро! Идвай веднага_(на телефона)_ Ала г-н Началник, моля ви веднага изпратете полицай и двама граждани за свидетели. Много е важно… Един кур-капан! Да, веднага ! Ама спешно, много спешно!
ДАРА: Какво има пак?
ЖИВКА: Даро, бъди храбра, дете мое!
ДАРА: Мамо, ще ме побъркаш… Какъв е този увод?
ЖИВКА: Дойде най-после часът, щерко моя, да се увериш със собствените си очи как и с кого ти изневерява твоят законен съпруг.
ДАРА: Не е истина!
ЖИВКА: Кажи Рако, къде е Чедо?
РАКО: Ако ми даде три динара, ще и кажа.
ЖИВКА: Вън! Разбойник ненаситен!
РАКО: Нищо вече не върша безплатно! (излиза)
ЖИВКА: Ела да видиш!
(Отляво накъдето отидоха –женски писъци и глъчка. Малко след това Живка въвежда Ристо гол до кръста)
ЖИВКА: (бясна) Никарагуа, проклетнико, какво търсиш там?
РИСТО: Не знам… Така… Съдбата… Сигурно…