Выбрать главу

ДАЦА: Ти си я издържала щом си проходила, усойнице!

СОЯ: Кучето си лае, керванът си върви!

ДАЦА, (отново се сбиват) Пуснете ме! Пуснете ме!

АНКА: Госпожо, бият се!

ЖИВКА: Да се избият! Аз отивам да си полегна.

ЧЕДО, АНКА

АНКА: Ах, каква приятна среща!

ЧЕДО: Мен ли чакаш, Анке?

АНКА: Теб.

ЧЕДО: Иди си в стаята, аз идвам след малко.

АНКА: Целуни ме, за капаро.

ЧЕДО: (целува я) Готово. Хайде върви, сладко мое захарно петле!

АНКА: Чакам! (отива)

ЧЕДО: Има да почакаш.

ЧЕДО, РИСТО

РИСТО: Моите почитания. Може ли?

ЧЕДО: Моля заповядайте!

РИСТО: Ристо Тодорович — едноличен търговец на кожи, дребен и едър рогат добитък. (подава букет и снимка)

ЧЕДО: И почетен консул на Никарагуа?

РИСТО: Същият. А с кого имам честта?

ЧЕДО: Вуйчо Васо.

РИСТО: Значи вие сте вуйчо Васо? Представях си ви по-възрастен.

ЧЕДО: И аз си те представях по друг… Гледай го моля ти се, какво шкембенце има мошеника-никарагуански. Значи харесва ти наша Дара, а?

РИСТО: Е, знаете как е. Нужни са ми връзки със…

ЧЕДО: Знам. И колкото повече те гледам, толкова повече се убеждавам, че и ти ще и се харесаш.

РИСТО: Мене жените изобщо ме харесват.

ЧЕДО: И хич не се смущаваш, че тя е чужда жена?

РИСТО: Като си купувате къща, смущава ли ви, че е била чужда?

ЧЕДО: Точно така. Старият собственик се изселва и се настанява новия.

РИСТО: Да.

ЧЕДО: Обаче какво ще правим с оня лудия?

РИСТО: Кой луд.

ЧЕДО: Мъжът на Дара, кой. Той се закле да те застреля като куче. Аз лично видях револвера му. В него няма повече от шест куршума. (Ристо скача) Успокой се, де! Поне четери ще отидат на вятъра.

РИСТО: А другите два?

ЧЕДО: Не можеш ли да преглътнеш поне два куршума за честта на Никарагуа?

РИСТО: Защо ми е да гълтам куршуми за честта на Никарагуа? Бива ли заради една жена да убива човек?

ЧЕДО: Не бива. Но хванат ли го лудите…

РИСТО: Вуйчо Васо, аз по добре да си отида, а?

ЧЕДО: Мисля, че е разумно, но боя се, че е вече късно.

РИСТО: (изплащен) Защо?

ЧЕДО: Тъкмо влиза в къщи.

РИСТО: Кой?

ЧЕДО: Твоят убиец — кой!

РИСТО: Вуйчо Васо, какво да правя?

ЧЕДО: Боже, какъв револвер извади!

РИСТО: Моля те скрий ме!

ЧЕДО: Къде? Не знам…Чакай. (звъни)

АНКА, ПРЕДИШНИТЕ

АНКА: Моля?

ЧЕДО: Анче, бързо води господина в твоята стая и заключи.

РИСТО: Бързо! Водете ме! Аз ще ви платя!

АНКА: (на Чедо) Ама нали вие, нали ние…

ЧЕДО: Ние, вие — после. Сега води господина.

РИСТО: Моля ви се! Хайде по бързо!

ЧЕДО, РАКО

ЧЕДО: Рако! Рако!

РАКО: (идва отвън) О, брато, защо сме се изтупали така?

ЧЕДО: Ако ти дам един динар ще мълчиш ли?

РАКО: Гроб съм!

ЧЕДО: Анка ме чака в нейната стая. Ти пази тук! (Дава му динар) Аз знам, че майка ти ще ти даде и два динара, за да и кажеш, но ти на никого нищо!

РАКО, ЖИВКА

РАКО: (на лявата врата) Мамо! Мамо!

ЖИВКА: (идва) Какво?…

РАКО: За един динар обещах на Чедо да мълча. Ако ти ми дадеш два, на теб ще говоря.

ЖИВКА: Говори!

РАКО: Два динара.

ЖИВКА: (дава му) Ето ти, говедо ниедно! Говори!

РАКО: (след като вземе парите) Чедо влезе в стаята на Анка!

ЖИВКА: Истина ли е?

РАКО: Сега отиде!

ЖИВКА: (възхитена) Ах сладкото на мама! На ти още два!

РАКО: Олрайт!

ЖИВКА: И не псувай, свиньо ниедна!

РАКО: Дай още пет динара, да викна полицията!

ЖИВКА: Марш от тука! (грабва телефона) Ало, участъка ли е? Свържете ме с началника. Госпожа Живана Попович министершата… (вика) Даро! Даро! Идвай веднага_(на телефона)_ Ала г-н Началник, моля ви веднага изпратете полицай и двама граждани за свидетели. Много е важно… Един кур-капан! Да, веднага ! Ама спешно, много спешно!

ДАРА, ЖИВКА, РАКО

ДАРА: Какво има пак?

ЖИВКА: Даро, бъди храбра, дете мое!

ДАРА: Мамо, ще ме побъркаш… Какъв е този увод?

ЖИВКА: Дойде най-после часът, щерко моя, да се увериш със собствените си очи как и с кого ти изневерява твоят законен съпруг.

ДАРА: Не е истина!

ЖИВКА: Кажи Рако, къде е Чедо?

РАКО: Ако ми даде три динара, ще и кажа.

ЖИВКА: Вън! Разбойник ненаситен!

РАКО: Нищо вече не върша безплатно! (излиза)

ЖИВКА: Ела да видиш!

ЖИВКА, ДАРА, РИСТО

(Отляво накъдето отидоха –женски писъци и глъчка. Малко след това Живка въвежда Ристо гол до кръста)

ЖИВКА: (бясна) Никарагуа, проклетнико, какво търсиш там?

РИСТО: Не знам… Така… Съдбата… Сигурно…