ЖИВКА: Съдбата ли те съблече, козел развратен?
РИСТО: Печката гореше чак до червено…
ДАРА: (на майка си) Значи с този господин трябва да сменя Чедо? Е, много ти благодаря, мамо!
ЖИВКА: Казвай, какво търсиш при слугинята? Убил те Господ!
РИСТО: Там ме набута вуйчо Васо.
ЖИВКА: Вуйчо Васо??? Той ли забърка тая каша?
РИСТО: Той! Той…
ЖИВКА: Е, Васо, хубаво подреди фамилията.
ЧЕДО: Облечете си, ще настинете!
РИСТО: (като вижда Чедо) Вуйчо! Вуйчо Васо! Обяснете им, защо ми скрихте при прислужницата.
ЖИВКА: Какъв вуйчо е тоя?
РИСТО: Вашият… Нали това е вуйчо Васо!
ЖИВКА: Ох, дано се изваси дано! Чедо! Гюбре лайняно! Заклевам се във всичко на света, че още тази вечер ще ти се подпише заповедта за най-дивата провинция!
ЧЕДО: (гаври се) Най добре ме изпратете в Никарагуа?
ЖИВКА: (хвърля столове) Вън? Вън? Вън!
ЗАВЕСА
ЧЕТВЪРТО ДЕЙСТВИЕ
(Същата стая. По столовете множество вестници, сгънати като за продан. По столовете са нахвърлени и мъжки и женски дрехи, шапки и всякакви други неща. Тук има и един огромен куфар, в който Дара подрежда различни неща.)
АНКА: (идва отвън носейки вързоп вестници) Ето купих още сто. Останах без крака… Обясних и, че не можем да изкупим всички броеве.
ДАРА: Какво ме засяга това?
АНКА: Исках само да ви кажа, че госпожата ми нареди да изкупувам всички вестници…
ДАРА: Прави, каквото ти е наредила и не ме питай!
РАКО: (идва отвън) Долу правителството! Долу компрометираните министри! (хвърля пред Дара вестник) Чети!
ДАРА: Благодаря, вестници не чета.
РАКО: Тогава аз ще ти прочета: „Вчера в дома на министър Попович е избухнал малък семеен скавдал. Един господин от дипломацията, бил изненадан гол в стаята на слугинята…“
АНКА: Дай вестника!
РАКО: Госпожица Анка… Госпожа министершата, която намира законния съпруг на своята дъщеря Дара за неперспективен, искала да го смени с едноличния търговец на дребен и едър рогат добитък, господин Тодорович.
ДАРА: Дай вестника!
РАКО: Междувременно научаваме, че министершата въртяла любов с небезизвестния Д-р Нинкович, който срещу горещи любовни писма и сватосване на дъщерята, получил повишение в службата.
ДАРА: Стига!
РАКО: Накрая искаме да попитаме читателя, възможно ли е да прочете подобно нещо в един английски вестник? И вместо в дома на Симо Попович, действието да се развива на „Даунинг Стрийт?“
ДАРА: (скъсва му вестника) А сега махай се!
РАКО: А кой ще ми плати за информацията?
ДАРА: Ти чети и разнасяй вестника и така ще ти платят…
РАКО: Търсете ме на площада. Долу правителството на Поповичите!… (излиза)
АНКА: Искате ли да ви помогна?
ДАРА: Не ми трябва твоята помощ!
АНКА: (излиза)
ЧЕДО: От снощи съм уволнен. Ама ти сериозно ли събираш багажа?
ДАРА: Кога ще заминем?
ЧЕДО: Наистина ли ще дойдеш с мен?
ДАРА: Не смея да изляза от къщи… Срам ме е да погледна хората в очите… Боже какъв скандал! Кой ли е написал тая гнусотия?
ЧЕДО: Аз.
ДАРА: Какво? (изпуска роклята, която е в ръцете и)
ЧЕДО: Аз съм авторът.
ДАРА: Значи ти ни опозори?
ЧЕДО: Аз ли? Кой подлуди къщата? Кой искаше да ме вкара гол в стаята на Анка? Кой те пращаше в леглото на Никарагуа? Кой си намери любовник?
ДАРА: Това не е истина.
ЧЕДО: Със собствените си очи четох любовните и писма.
ДАРА: Боже мой!
ЧЕДО: Крайно време беше да се озапти.
ДАРА: Горкият тате!
ЧЕДО: Сигурно ще подаде оставка.
ДАРА: Би било ужасно!
ЧЕДО: Напротив! Колкото по дълго е министерша, толкова по големи глупости ще върши. Направи тоя почтен човек — баща ти, за смях. Ще му съсипе кариерата…
ДАРА: Тате изобщо не трябваше да става министър.
ЧЕДО: Бедата не е, че татко стана министър, а че майка ти стана министерша.
ЖИВКА: (идва отвън) Даро, имам с теб сериозен разговор. Моля външните лица да напуснат.
ЧЕДО: Моля! (излиза, след него и Дара)
ВАСО: (донася голям куп вестници) Добър ден. Купих още щейсет. Всичко триста и шейсет.
ЖИВКА: Продават ли се?
ВАСО: Ами… продават се…
ЖИВКА: Естествено. Като няма закони. В комисията за печата ми говорят само за свобода на словото. Какви са тия закони в тази държава, та полицията не може да забрани вестника, който обижда една министерша. Идиоти! Градоначалникът ми казва: ако имало обида да съм съдела автора.