Выбрать главу

ВАСО: Виж му акъла!

ЖИВКА: Открихте ли го?

ВАСО: Питах, разпитвах, но не може и не може да се открие.

ЖИВКА: Некадърници! Нито вестника изкупихте, нито автора открихте. Земята ще преобърна, но ще го намеря. На тоя, дето го е писал ще му разбия носа!

ВАСО: Остави се холан от тия мераци. Не знам каква е тая мания във вашето семейство да разбивате носове.

ЖИВКА: Майчиното си мляко ще изплаче! Ще проклина часа, в който се е научил да пише… Доведете ми го! Жив или мъртъв!

АНКА, ПРЕДИШНИТЕ

АНКА: Писмо за госпожата! (излиза)

ЖИВКА: От кого ли е? Нашарил си подписа, като великденско яйце.

Васо, виж от кого е?

ВАСО: Ристо!

ЖИВКА: Кой?

ВАСО: Зетя.

ЖИВКА: Ще го убия! С тия две ръце го удуша!

ВАСО: Никарагуанеца, ма.

ЖИВКА: Само той ми липсваше. Какво иска?

ВАСО: „Госпожо, след онази неприятност, която се случи във вашия дом, отпада от само себе си, всяка по-нататъшна възможност да стана член на вашето уважавано семейство.“

ЖИВКА: Изстрябвал ми е в семейството!

ВАСО: „Тъй като поместената в днешните вестници статия излага моя търговски престиж, аз си направих труда да открия автора на този ужасен пасквил…“

ЖИВКА: Кой е?

ВАСО: Съчинителят е вуйчо Васо…

ЖИВКА: Васо, крадецо дърти! Васо, пияницо, неден… Васо…

ВАСО: Чакай бе!… Ох майка му стара…

ЖИВКА: Статии ще ми пишеш, пес мръсен? (грабва стола) Сега ще те пречукам свиня пияна!…

ВАСО: Живке! Усмири се ма! Чакай да ти прочета до края.

ЖИВКА: Прочете ми каквото трябваше… Чети.

ВАСО: Пусни тоя стол!

ЖИВКА: Чети!

ВАСО: „Съчинителят на тая статия е вуйчо Васо, съответно онзи господин, който се представи за вуйчо Васо — а това е вашият собствен зет.“

ЖИВКА: (изпуска стола) Какво?!

ВАСО: (чете отново) „А това е вашия собствен зет!“

ЖИВКА: Васо, дай ми пушка, пушка ми дай да убия тази гадина! Пушка… или недей… Върви купи мишеморка.

ВАСО: Защо мишеморка?! Живке, моля ти се!

ЖИВКА: Ще го отровя! Като плъх!…

ВАСО: Не говори такива работи! Дай да обмислим спокойно. Аз мисля, чисто и просто да го дадеш под съд!

ЖИВКА: И друг да го съди, така ли? Само това няма да стане! Аз ще го съдя! Аз! Разбираш ли? Каквото и да му се случи — от моята ръка ще бъде!… (взема телефона) Ало, ало… Симо Попович… Жена му, министершата… Симо, слушай! Симо, ако си на власт и ако си министър, веднага да направиш каквото ти кажа… Симо, защо псуваш? Нищо не разбирам! Защо псува? Симо, ти мен ли псуваш! (към Насо) Нещо пука, нещо бръмчи… Ела, моля те! (подава му слушалката) Той никога не ме е псувал… Той въобще не псува…

ВАСО: Аз съм Васо… Да! (слуша)

ЖИВКА: Какво каза? (Васо й махва с ръка да мълчи) Какво казва, бе?

ВАСО: (слага слушалката) Сърдит е. Много е сърдит!

ЖИВКА: А ти защо не му каза, че и аз съм сърдита?

ВАСО: Колегите му били зле настроени… И щял да подаде оставка.

ЖИВКА: Какво?! Само да посмее! Васо, вземи телефона и му кажи: Ако си даде оставката, повече в къщи да не е стъпил! Ако колегите му не го харесват, те да си дадат оставките! Всичките, ако щат, но той да не е посмял!…

АНКА: (идва отвън) Телеграма за г-жа министершата.

ЖИВКА: (отваря нервно, чете) Оставка! Свиня!

ВАСО: Симо ли ти пише? Той горкият не смее да се прибере.

ЖИВКА: Долна дипломатическа свиня!

ВАСО: Кой ма Живке, какво толкова ти написаха?

ЖИВКА: Тая свиня никога няма да си подаде оставката, ако не е сигурен, че министърът ще подаде своята.

ВАСО: Коя свиня ма, Живке? Чия оставка? Боже, тая жена се побърка!

ЖИВКА: Васо, оставката винаги идва, като гръм от ясно небе. Правиш планове… и изведнъж… гръм! Правителството пада и всички планове отиват на кино.

ВАСО: Ама какво приказваш? Как на кино? Ами родата? Ами фамилията? Ами обещанията? Я се стегни!

ЖИВКА: Не, няма да я бъде тая! Отивам и ако си е подал оставката…

ВАСО: Върви! Върви!

ЖИВКА: А на останалите министри ще разгоня фамилията.

ВАСО: На мад и маскара ги направи!

ЖИВКА: Не виждат, че са потънали в лайна, за чуждия авторитет се загрижили…

ЖИВКА, ВАСО, РАКО, ЧЕДО, ДАРА, СИМО, АНКА

ЖИВКА: Какво стана? Говори!

СИМО: Оставката ми е приета.

ЖИВКА: Убил те господ, защо я даде?

СИМО: Как защо? Заради тебе!

ЖИВКА: Как заради мене?! Некадърник ниеден! И сега… вече не сме ли министри?… Защо бе господи! (изревава)

СИМО: Не сме!

ДАРА: О, боже! Ще пометна!

ЖИВКА: И сега вече всичко пропада? Така ли? Всичко?!

(Симо излиза)

РАКО: Ура! Всичко пропада! Долу правителството!

ЖИВКА: Марш, да ти изсъхне езкът, дано!… (Рако излиза) Заради мене… Ах Анке, защо аз не бях министър, да видим дали щях да си подам оставката заради него.