ЧЕДО: Ето ни. Върнахме се.
ДАРА: Напразно ходихме.
ЖИВКА: Не ги ли намерихте!
ЧЕДО: Виж какво майко! Аз повече няма да те слушам. Ха при тая министерша, ха при оная…
ЖИВКА: Еми на мен повишение не ми трябва.
ЧЕДО: Твоята сърдечна приятелка Ната, не пожела да ни приеме.
ДАРА: Не беше в къщи.
ЧЕДО: Беше, беше! Момичето десет минути се мота вътре и чак тогава ни каза, че госпожата я няма.
ЖИВКА: Тя тая работа не става толкова лесно. Трябва поне пет шест пъти да стоиш пред вратата им за да ти кажат евентуално: „Влезте“
ДАРА: Какво ли ви слушам, а не си сваля шапката. Отивам да си полегна. (излиза)
ЖИВКА: Кога ще си платиш дълговете?
ЧЕДО: Не съм ги правил за кеф… Като взех жена без зестра?
ЖИВКА: Не сме те молили да я вземеш. Ти винаги си казвал, че я обичаш.
ЧЕДО: А вие казвахте, че има дванадесет хиляди зестра.
ЖИВКА: Има ги.
ЧЕДО: Де ги?
ЖИВКА: Ще си ги получиш от застрахователната агенция.
ЧЕДО: Чак като умрете и двамата с татко.
ЖИВКА: Ще почакаш.
ЧЕДО: Ами ако умра пръв?
ЖИВКА: Тъкмо няма да ти трябват.
ЧЕДО: Естествено. Ще наследите и моята застраховка.
ПЕРО: Извинете, аз два пъти почуках.
ЖИВКА: Моля. Заповядайте!
ПЕРО: Господинът не е ли в къщи?
ЖИВКА: Не.
ПЕРО: И в канцеларията го няма.
ЧЕДО: Вие какъв сте?
ПЕРО: Служител при господин Попович. Исках да му съобщя, че кабинетът падна.
ЧЕДО: Сигурно ли е?
ПЕРО: Сигурно е. Сега нашите ще съставят правителство.
ЖИВКА: Нашите?!
ЧЕДО: Сигурно ли е?
ПЕРО: Сигурно!… Господин Стефанович вече е в двореца.
ЖИВКА: Стефанович?! О, боже мой! Вие видяхте ли го лично?
ПЕРО: Видях го!
ЖИВКА: О, боже! Благодаря ви! Много ви благодаря!
ПЕРО: А сега отивам и ако забележа още нещо, ще ви съобщя. Само моля ви кажете на господин Попович, че аз пръв донесох вестта!
ЧЕДО: Ще кажем!
ПЕРО: Кажете: Перо от административния отдел.
ЧЕДО: Добре, господине!
ПЕРО: Ако има нещо особено интересно, вие ще ми позволите…
ЧЕДО: Разбире се…
ПЕРО: Вие ще ми позволите… (излиза)
ЖИВКА: Зетко, не съм те целувала от деня на сватбата! (прегръща го)
ЧЕДО: Какво толкова се радвате?…
ЖИВКА: РАКО! РАКО! Нашите! Нашите!
ЧЕДО: Какво нашите?
ЖИВКА: Дойдоха на власт! Ще се издигнем.
ЧЕДО: Къде по нагоре? Татко е началник в Министерството.
ЖИВКА: Има къде! Има! Стига да искаш… (към вратата) РАКО! РАКО!
ЧЕДО: За какво ти е!
ЖИВКА: Да купи вестник. РАКО! РАКО!
ПЕРО: Добър ден госпожо, пак съм аз.
ЖИВКА: Ауу! Кажете?
ПЕРО: Господин Симо ме изпрати да му взема цилиндъра.
ЖИВКА: Цилиндъра?
ПЕРО: Цилиндъра.
ЖИВКА: Сериозно?
ПЕРО: Абсолютно.
ЖИВКА: ОХ! (подкосяват й се краката) Господинът къде е?
ПЕРО: В министерството.
ЖИВКА: (скача) За какво му е цилиндъра?
ЧЕДО: Мамо, за какво служи един цилиндър?
ЖИВКА: Ох боже! Викай Дара! РАКО! РАКО!
ЧЕДО: (на лявата врата) Даро!… Даро!…
РАКО: (на средната врата) За какво ме викаш?
ЖИВКА: Купи ли вестник? О, боже! Аз още не съм те пратила.
ДАРА: (на лявата врата) Какво има?
ЖИВКА: Цилиндъра, баща ти иска цилиндъра!
ДАРА: Къде е?
ЖИВКА: На гардероба… Там в стаята…
РАКО: Не е там, видях го зад печката.
ЖИВКА: Вървете бързо, веднага.
(Дара и Чедо отиват за цилиндъра) Господинът беше ли весел?…
ПЕРО: Не.
ЖИВКА: Сърдит?
ПЕРО: Не.
ДАРА: (връща се) Няма го!
РАКО: (след нея) Никъде го няма!
ЖИВКА: Анке, Анке! (към всички, обезумяла) Търсете го!
ЧЕДО: Отдавна ли сте в Министерството?
ПЕРО: Много отдавна, господине…
ЧЕДО: И много ли министри сте сменили?
ПЕРО: Много! Аз още преди три дни знаех, че това правителство ще падне.
ЧЕДО: Е, как познавате ?
ПЕРО: Видя ли, че министърът час по час вика касиера и видя ли смачкани книжа в кошчето, веднага си казвам: тоя се стяга.
ЧЕДО: А какво означава да ви изпратят за цилиндъра?
ПЕРО: Това означава, че господинът е извикан в… и работата бързо трябва да се свърши, защото било е някой път — занеса му цилиндъра, а той погледне жално и каже: „Късно е, носи го обратно!“
ЧЕДО: (разтревожен) Какво толкова се мотаете! Дайте го тоя цилиндър!
(Всички търсят цилиндъра. Най после го намират)
ЖИВКА: Ето го цилиндъра! (Предава го тържествено на Перо) Вървете! Носете го! Във вашите ръце е съдбата на тази държава!