ПЕРО: Моля ви, не забравяйте. Перо от административния отдел.
ЖИВКА: Какво чакаш?! Тичай!
ЧЕДО: Перо нали отиде.
ЖИВКА: Как търпиш друг да ти носи новините? Дайте ми шапката, отивам сама!…
ДАРА: Боже, мамо!
ЧЕДО: Добре, добре, ето аз отивам!
РАКО: (офейква навън) И аз!
ЖИВКА: (на Чедо) Да не заседнеш в кафенето! Обикаляй, муши си! И чуеш ли нещо, веднага идвай!
(Чедо излиза)
ЖИВКА: Ох, Даро, знаеш ли какво значи да се поиска цилиндър?
ДАРА: Не знам!
ЖИВКА: Не смея да го кажа. Викат го във…
ДАРА: Тате?! А защо?
ЖИВКА: О, боже! Как пък ни едно от децата не се метна на мене! Всички глупави като баща си! (имитира) „Защо го викат“ Сигур да им сади квачки. Правителството е паднало и сега ще се съставя ново.
ДАРА: Ти да не би да мислиш, че…
ЖИВКА: Какво да мисля? Хайде де, хайде да чуя какво мисля?
ДАРА: Да не мислиш случайно, че татко ще стане министър?
ЖИВКА: О, боже! Страх ме е, но го мисля. Стискай палци! Виж ме! Чак ще ги изкълча, но толкова мога да направя за мъжа си! Стискай палци, Даро!
ДАРА: Ох боже, ако стане… Тогава и Чедо би могъл…
ЖИВКА: Не би! Не би! Няма образование. Не знае чужди езици…Не напредва… Стискай палци ма!…
ДАРА: За мене е добър! Аз като го харесвам ти какво се бъркаш?
ЖИВКА: Ей, закачи ли го някой сякаш в очите ти бърка.
ДАРА: Точно така!
ЖИВКА: Стискай палци!
ПЕРО: Извинете аз…
ЖИВКА: (като опарена) Има ли нещо ново?
ПЕРО: Има.
ЖИВКА: Говорете!
ПЕРО: Видях го.
ЖИВКА: Кое?
ПЕРО: Цилиндъра И той отиде с него!
ЖИВКА: Да не сте се излъгали?
ПЕРО: Обадих му се.
ЖИВКА: А той?
ПЕРО: И той ми се обади.
ЖИВКА: Научихте ли защо е отишъл?
ПЕРО: Всички наши са повикани.
ЖИВКА: И мислите, че още днеска ще свърши…?
ПЕРО: Още сега. Възможно е вече да е подписан.
ЖИВКА: (на Дара) Стискай палци, Даро!
ПЕРО: Отивам да прочета върху лицата им указа. Но, моля ви се, кажете на господина, че аз пръв съм дошъл да съобщя.
ЖИВКА: Да, да…
ПЕРО: Перо от административния отдел. (кланяйки се излиза)
ЖИВКА: (връща се от вратата) Даро, аз плача. (плаче) а ти нищо!
ДАРА: Как нищо, толкова съм развълнувана. Но право да ти кажа не мога да повярвам… Такъв късмет…
ЖИВКА: Обличай се да вървим, да чакаме.
ДАРА: О, боже! Майко!
ЖИВКА: Права си! Ако той вече е министър, аз не бива да ходя пеша.
ДАРА: Ама аз… Не затова…
ЖИВКА: Не издържам. Къде е сега оня твоят? Защо не идва? (отива към прозореца) Заседнал е в кафенето. А че ние сме на тръни… (нервно се разхожда) Ох, да можех да стана муха, че да литна в двореца, та със собствените си уши да чуя как царят казва на Симо: „Извиках ви, господин Симо, да ви предложа един портфейл в кабинета“! А моят шушумига, вместо: „Благодаря, Ваше величество!“ сигурно ще започне да пелтечи. Шушумига със шушумига, сигурна съм ще пелтечи.
ДАРА: (с укор) Моля те, мамо!
ЖИВКА: Тц, …тц, …тц…Их, как ми заигра дясното око…
ДАРА: Ето го Чедо!
ЖИВКА: Тича ли? Смее ли се? Маха ли с кърпа?
ДАРА: Влезе.
ЖИВКА: Добра вест носи! Това око не играе случайно.
ЖИВКА: Говори!
ЧЕДО: Чакайте…
ЖИВКА: Кажи, или ще припадна!
ЧЕДО: Всичко подред.
ЖИВКА: Говори!
ЧЕДО: Значи, като си идвах си мислех…
ЖИВКА: (хваща го за гушата) Да или не? Да или не?
ЧЕДО: Татко да ми издействува един заем за стопански цели. Това ще ми е вместо зестра…
ЖИВКА: Даро, дъще, ще го удуша ! Да или не?
ДАРА: О, боже! Кажи!
ЖИВКА: Да или не?
ЧЕДО: Да!
ЖИВКА: Какво?
ЧЕДО: Министър!
ДАРА: (прегръща го) Чедо! Скъпи!
ЖИВКА: Деца, деца, дръжте ме! (припада)
ЧЕДО: Сега тате Симо, да ми издействува един заем за стопански цели и три повишения…
ЖИВКА: Ти какво тате това, тате онова! Тука друг не се ли пита?
ЧЕДО: Е, да, трябва да се питат и другите министри.
ЖИВКА: А аз?
ЧЕДО: Че вие какво сте?
ЖИВКА: Как какво? И още пита. Аз съм госпожа министершата!!! Ох, боже! Не вярвам на ушите си! Даро, кажи ми го и ти!
ДАРА: Какво да ти кажа?
ЖИВКА: Наречи ме, както отсега нататък цял свят ще ме нарича.
ДАРА: Госпожо министершо! (ЖИВКА се залива от смях)
ЖИВКА: (на Чедо) Хайде, кажи и ти!
ЧЕДО: Ще кажа, но и вие ми кажете: г-н министерски зете!
ЖИВКА: На теб право да ти кажа на ти отива…
ЧЕДО: На вас пък ви отива като…