Выбрать главу

ЖИВКА: Ние сега говорим приятелски и аз приятелски ти казвам, че си нехранимайко. Нито имаш образование, нито знаеш езици…И от службата три пъти са те уволнявали.

ЧЕДО: Позволете…

ЖИВКА: Няма „позволете“ Каквото било, било. Ако нещо може да се поправи, трябва да се поправи.

ЧЕДО: Кого искате да поправяте?

ЖИВКА: Не тебе!… Положението… Затова ще те изгоним. Ако пък се споразумеем фамилиарно, ще получиш повишение.

ЧЕДО: Моля ви се, вие сериозно ли говорите?

ЖИВКА: Зъболекарят, при когото си правих зъба, (показва златния си зъб) вече е говорил с бъдещия зет.

ЧЕДО: Ама как може така, при здрав — прав мъж да се говори за бъдещ зет?

ЖИВКА: Не мога да изпусна такъв добър случай!

ЧЕДО: А смея ли да попитам, кой е тоя бъдещ зет?

ЖИВКА: Дипломат. Почетния консул на Ни… (вади бележник) Почетен консул на Никарагуа.

ЧЕДО: Как му е името?

ЖИВКА: Казва се Ристо Тодорович… Зъболекаря казва…

ЧЕДО: Кажете на този сватовник, зъболекаря, че и аз умея да вадя зъби. Предни вадя по няколко наведнъж, а задните един по един, но като извадя един разклащам всички останали (излиза бесен).

ЖИВКА: (гледа си зъбите) Дали не трябваше да си сложа и един от ляво за симетрия? (отива на телефона) Ало …Централата ли е? Дайте ми моля ви се 5872… Ало… Фотографът Пешич ли е?… Вие ли сте?… Тук е госпожа Живана Попович Министершата. Забравих да ви питам, кога ще бъдат готови снимките?… Така… А не може ли по рано? Защото от пресата напират… И няколко чужди вестници… Нали знаете как е за чужбина!…

ЖИВКА, УЧИТЕЛКАТА СОЯ, РАКО

УЧИТЕЛКАТА (облечена екстравагантно с очила. Излиза възбудена от стаята.)

РАКО: (върви след нея) Шокинг!

ЖИВКА: Какво има?

УЧИТЕЛКАТА Невъзможно, невъзможно е се работи с него. Не мога да го понасям повече.

ЖИВКА: Какво има?

УЧИТЕЛКАТА: оля, питайте го. Отвратително ми е дори да ви кажа.

ЖИВКА: Говори! Какво и каза?

РАКО: Нищо.

УЧИТЕЛКАТА: ! Това минава всякакви граници! Напсува ме на майка.

ЖИВКА: Нещастнико, как можеш да псуваш на майка учителката си по английски език?

РАКО: Тя защо ме кара да повтарям десет пъти: „рещонс лайзенигерс“.

ЖИВКА: Ще повтаряш.

РАКО: Нека тя да каже десет пъти „ау фъкъ тю флай“ пък после, ако ще и на баща и на майка да ме псува.

УЧИТЕЛКАТА: Но госпожо, той отново псува!

ЖИВКА: Марш говедо такова! И аз, нещастницата, искам да научи английски, за да общува с децата на английския консул. Той ще вземе да напсува и самия консул. Махай се от очите ми!

РАКО: (излизайки) Не ща да си троша ченето с тоя твой английски език! (излиза)

ЖИВКА: Извинявайте г-це Сойка. Моля ви се, елате пак утре.

УЧИТЕЛКАТА: Невъзможно е да се работи с този човек!

ЖИВКА: Вие само елате, а този човек ще си получи заслуженото.

УЧИТЕЛКАТА: А какво става с моята работа? Ще се уреди ли?

ЖИВКА: Ама разбира се. Само, че трябва време. Вие идвайте, идвайте!

УЧИТЕЛКАТА: Правя го само заради вас. (излиза)

ЖИВКА, ДАРА

ЖИВКА: (вика) Даро! Даро!

ДАРА: (идва) Какво?

ЖИВКА: Уредих работата с Чедо. Освободих го от длъжност.

ДАРА: От какво си го освободила?

ЖИВКА: От длъжността съпруг. От днес вече не е твой мъж. Разбираш ли?

ДАРА: И защо?

ЖИВКА: Защото се яви по добра партия.

ДАРА: О, боже, майко!

ЖИВКА: Човек с положение. Почетен консул на Ни…Не мога да се сетя чий консул беше… Казва се Ристо Тодорович — търговец.

ДАРА: Боже майко, аз съм женена!

ЖИВКА: Той не ти е прилика. Нищо и накакъв мухльо, на който единствената професия е зет.

ДАРА: Той е мой мъж!

ЖИВКА: О, боже! Ти наистина ли няма да го зарежеш?

ДАРА: Само ако разбера, че ме мами.

ЖИВКА: Мами те!

ДАРА: Кой ти каза?

ЖИВКА: Мъж е все трябва да мами жена си. От бога е дадено.

ДАРА: Докато не се уверя не вярвам!

ЖИВКА: Живот и здраве — ще се увериш.

ДАРА: (плаче) Не е истина…

ЖИВКА: Гледай я сега, и защо плачеш?

ДАРА: Да се смея ли? Плача, разбира се, че плача. (излиза)

ЖИВКА, АНКА, ПЕРО

АНКА: (на вратата) Господин Перо ви моли да го приемете.

ЖИВКА: Уф! Аман от тоя. Нека влезе!

(АНКА въвежда Перо)

ПЕРО: Добър ден! (ЖИВКА чете вестник) Извинете… Отбих се само да попитам… Не е ли нужна на госпожа Министершата някаква услуга?

ЖИВКА: (хладно) Благодаря. Засега не.

ПЕРО: Аз само исках да замоля госпожа Министершата, да не забравя, че аз занесох цилиндъра…. (Тя не го слуша. Перо отчаян си тръгва)

ЖИВКА: Я чакайте! Вие познавате ли моя зет?