(АНКА въвежда Нинкович и се оттегля)
ЖИВКА: (чете) Целувам ви ръка, милостива госпожо! Заповядайте седнете! Аз ви обезпокоих…
НИНКОВИЧ: Това е чест за мен! Бях свободен и на вашата покана…
ЖИВКА: Исках да ви помоля за една услуга.
НИНКОВИЧ: Разчитайте на мен. Же сюи ту та фе а вотр диспозисиьон!
ЖИВКА: Казват, че знаете правилата… Как да кажа…
НИНКОВИЧ: Правилата на изисканото общество. Льо бон тон, дьо гранд монд. Госпожо, изискаността за мен е атмосфера, без която не мога да дишам. Изискаността е моята втора природа.
ЖИВКА: Задължена съм да приемам. Да си създавам връзки… с дипломати… та бих искала… да въведа изискаността в моята къща.
НИНКОВИЧ: Много хубаво! Госпожа Драга, докато беше министерша, се съветваше само с мен. Аз и съставих менютата — меню дьо дине. По мой вкус мобилира будоара си. Аз и уреждах партитата. Аз и избирах тоалетите.
ЖИВКА: Тъкмо мислех да си направя една вечерна рокля…
НИНКОВИЧ: (разглежда я компетентно) „Гри нал“, сивобяло, което прелива във ведър небесен цвят, креп дьо шин с малко розово, вероятно само ръкав с бие и ревер или може би — джобове в същия тон… Не знам, ще видим… но ще бъде нужно за нюансировка…
ЖИВКА: Точно днеска си сложих златен зъб?
НИНКОВИЧ: О, това е шикозно и придава шарж на усмивката.
ЖИВКА: Какво друго ми препоръчвате?
НИНКОВИЧ: Играете ли карти?
ЖИВКА: Да, сантасе.
НИНКОВИЧ: Вие трябва да научите бридж.
ЖИВКА: Какво да науча?
НИНКОВИЧ: Бридж. Контакти с дипломатическото тяло са немислими без бридж. А играете ли тенис?
ЖИВКА: Тенис? Как ме виждате на корта?
НИНКОВИЧ: Изисканата жена е немислима без тенис. Трябва да се правят и някакви жертви.
ЖИВКА: Е, да, да.
НИНКОВИЧ: И още нещо. Само че, как да ви кажа… Въпросът е твърде деликатен. „Юн кестион ту та фе дискрет.“
ЖИВКА: Какво е то?
НИНКОВИЧ: Имате ли любовник?
ЖИВКА: А-у-у! Само това не! Аз съм почтена жена господине.
НИНКОВИЧ: Ако бяхте непочтена нямаше да бъде интересно Вие желаете ли репутация на дама от хайлайфа?
ЖИВКА: Ох, боже! Желая! Драга играеше ли тенис?
НИНКОВИЧ: Редовно!
ЖИВКА: По гащи?
НИНКОВИЧ: И лека туника.
ЖИВКА: И любовник ли?
НИНКОВИЧ: Да, госпожо имаше и любовник.
ЖИВКА: (заинтригувана) Кой беше?
НИНКОВИЧ: Аз.
ЖИВКА: Вие? И госпожа Ната ли беше изискана?
НИНКОВИЧ: Много.
ЖИВКА: А на нея кой беше?
НИНКОВИЧ: Пак аз.
ЖИВКА: Вие?! Значи със всяка подред?
НИНКОВИЧ: „Се са“ Но подаде ли кабинетът оставка и аз подавам своята.
ЖИВКА: А? Вие сте само докато тя е на власт?
НИНКОВИЧ: Да, госпожо. Докато госпожа министершата е на власт, тя трябва да бъде изискана. Щом падне от власт, може и да не бъде изискана.
ЖИВКА: О, боже! Умът ми не го побира. Сега и мой любовник ли ще бъдете?
НИНКОВИЧ: Това зависи от вашия вкус.
ЖИВКА: Ох, боже! Какво доживях? Да бях умряла вчера…
НИНКОВИЧ: Ако бяхте умряла вчера, днес нямаше да бъдете министерша.
ЖИВКА: И това е вярно. Трябва да размисля! Е, добре. Какво следва сега?
НИНКОВИЧ: Да започна да ви комрометирам.
ЖИВКА: Ама как си го представяте това?
НИНКОВИЧ: Нужно е да се шушука срещу вас.
ЖИВКА: Как да се шушука?
НИНКОВИЧ: Вие трябва да направите всичко пред моя министър, за да ми издействува повишение. И тогава всички ще започнат да шушукат наляво и надясно.
ЖИВКА: Ама само ще шушукат нали?
НИНКОВИЧ: „Се са“ Това е съвсем достатъчно. „Се сюфизан!“
ЖИВКА: Добре, това го запомних. А сега?
НИНКОВИЧ: Предлагам веднага да преминем към действие. И така първи урок по тенис. Внимание! (показва) Бетхен… Фортхенд… Контра воле… Запомнихте ли? Сега да повторим.
ЖИВКА: Нека от утре!
НИНКОВИЧ: Добре. Тогава да преминем към действие с любовника още сега!
ЖИВКА: Ау не! Не съм подготвена за действия! Нека и с любовника от утре… Нужно ми е да се наелектризирам…
НИНКОВИЧ: Ако имате някакви съмнения, аз не настоявам.
ЖИВКА: О, боже! Не! Смятайте, че вече сте назначен…
НИНКОВИЧ: (целува и ръка) Уверявам ви, че ще останете много доволна.
ЖИВКА: Бог да е с нас. Като е изискано — да бъде изискано!
НИНКОВИЧ: Желаете ле да ви пиша любовни писма?
ЖИВКА: (с учудена усмивка) Нужно ли е?
НИНКОВИЧ: На някой госпожи им доставя особено удоволствие да получават по едно розово писъмце пълно с нежни слова.
ЖИВКА: Добре. Напишете ми едно да видя как изглежда. Ако ми хареса ще си поръчам още.
НИНКОВИЧ: „Се ком ву воле“ Ще го имате след десет минути. А сега „оревоар ма шер ами“! (тръгва и праща въздушни целувки) Па па па!…