Выбрать главу
ЖИВКА, АНКА

АНКА: Госпожата сама ли е?

ЖИВКА: Да, сама…

АНКА: Госпожо, изглеждате уплашена?…

ЖИВКА: Анке, не е лесно да си министерша! Зави ми се свят! (тръгва) А вие с оня нашия михлюзин нищо ли още?

АНКА: Вижте преоблякох се.

ЖИВКА: А, да! Па, па, па! (излиза)

АНКА, ЧЕДО

АНКА гледа след нея учудено. После отива до огледалото и плюнчейки пръсти, си подрежда фризурата.

ЧЕДО: (идва отвън) Какво по дяволите правите тук?

АНКА: (кокетно) Правя се на хубава.

ЧЕДО: Правете се, ако обичате, на друго място.

АНКА: Защо сте толкова груб с мен?

ЧЕДО: Така ли мислите?

АНКА: Нали уж сте мъж?

ЧЕДО: И какво следва от това?

АНКА: Всички мъже са еднакви…

ЧЕДО: Ухажвате ли ме? Аз съм порядъчен мъж.

АНКА: Жалко.

ЧЕДО: Всъщност, не съм чак толкова порядъчен.

АНКА: Истина? Тогава ще ви кажа: Сънувах ви… Гол!

ЧЕДО: Сериозно.

АНКА: Искате ли да ви разкажа?

ЧЕДО: Първо да си уредим сметките с госпожа министершата.

АНКА: Елате в моята стая, де!

ЧЕДО: Ти върви. Аз идвам. (АНКА излиза) И сънищата ти и цялата игра ще ти разкажа.

ПЕРО, ЧЕДО

ПЕРО: Добър ден! Писмо за г-жа Попович, министершата.

ЧЕДО: Дайте го.

ПЕРО: Наредено ми и да предам писмото лично.

ЧЕДО: Сега ще я извикам. (излиза)

ЖИВКА, ПЕРО

ЖИВКА: Какво има?

ПЕРО: Писмо госпожо. От секретаря, господин Нинкович.

ЖИВКА: (приятно изненадана) Ах! (взима малкото розово писмо, помирисва го и на лицето и се изписва задоволство)

ПЕРО: Довиждане и не ме забравяйте. Перо, Писаря от административния отдел. (покланя се и излиза)

ЖИВКА: Па! Па! Па! (запалва цигара и чете с удоволствие)

ЗАТЪМНЕНИЕ

ТРЕТО ДЕЙСТВИЕ

(Същата стая, както и преди.)

АНКА, ВУЙЧО ВАСО

ВАСО Зетят Чедо в къщи ли е?

АНКА: Да!

ВАСО: Викни го!

АНКА: Веднага! (отива)

ВАСО, ЧЕДО

ЧЕДО: Добро утро, Васо!

ВАСО: Вуйчо Васо.

ЧЕДО: Добър ден, вуйчо! Не знаех, че сме рода.

ВАСО: Сега вече знаеш.

ЧЕДО: Госпожа министершата ли те изпраща?

ВАСО: Чедо, умен човек си. Сам виждаш, Дара вече не е дете. Време е да я задомим.

ЧЕДО: Тя не е ли задомена?

ВАСО: Ние това задомяване не го слагаме в сметката.

ЧЕДО: Как не го слагате в сметката?

ВАСО: Ей така, брате. Играем да речем аз и ти табланет. Изиграем една партия и аз ти кажа: Чедо, хайде тази партия да не я смятаме.

ЧЕДО: Значи тази партия „табланет“ дето я играя вече толкова години, не значи нищо?

ВАСО: Вземи гъба, изтрий дъската и започваме отново. Ето това исках да говоря с теб. Ти си умен… разбран… Ще се споразумеем.

ЧЕДО: Надявам се.

ВАСО: Кажи ми за какво ти е жена? Дом — да! Балтон разбирам. Но жена… Не го разбирам…

ЧЕДО: Вуйчо Васо, за какво му е на Никарагуа жена?

ВАСО: На кой?

ЧЕДО: На оня, който трябва да вземе моята жена?

ВАСО: (малко смутен) На него ли? Как да ти кажа: има знаеш хора, които вземат и онова, дето не им трябва. Има такива хора.

ЧЕДО: Има!

ВАСО: Но ти не си от тях. Ти си умен… И най добре е да оставиш жена си. Ще я оставиш или не? Това исках да те питам от името на Живка.

ЧЕДО: Не!

ВАСО: Е, такова нещо не очаквах от теб. Значи –не! Ами ако получиш повишение? Какво предпочиташ: жена или повишение?

ЧЕДО: Предпочитам — жена с повишение.

ВАСО: Дрън-дрън ярина! Ти както я подкара да наддаваш, ще предпочетеш две жени и четири повишения.

ЧЕДО: Виж кво Вуйчо Васо! Не се бъркай там, където не ти е работа. Знаеш ли какво съм решил? На оня доктор Нинкович любовника, ще му натикам зъбите в гърлото. На Никарагуа ще отрежа ушите, а на теб драги ми вуйчо, ще разбия носа!

ВАСО: Не разбирам какво общо има моят нос с цялата тази работа?

ЧЕДО: Не го пъхай в неща, които не те засягат! Я повикай тук твоята племеница, госпожа министершата, да си разчистя веднъж за винаги сметките с нея!

ВАСО: Трябва да ти съобщя, че от този момент, Живка не те счита за свой зет! С теб тя повече не желае да разговаря и ако имаш да и казваш нещо, ще те приема по общия ред. Записваш се и чакаш.

ЧЕДО: А трябва ле да се сложа цилиндъра?

ВАСО: Разбира се.

ЧЕДО: И ръкавиците?

ВАСО: Естествено.

ЧЕДО: Тогава и предайте, че отивам да се преоблека.

ВАСО, ЖИВКА

ЖИВКА: Васо, отиде ли си?

ВАСО: Отиде си.

ЖИВКА: Каква казва?

ВАСО: Иска да ми реже носа.

ЖИВКА: Значи не ще с добро.

ВАСО: Не ще.

ЖИВКА: Е, като не ще с добро, ще обърнем дебелия край!

ВАСО: И това му казах.

ЖИВКА: Още днеска ще го преместим в провинцията!