АНКА: Госпожата сама ли е?
ЖИВКА: Да, сама…
АНКА: Госпожо, изглеждате уплашена?…
ЖИВКА: Анке, не е лесно да си министерша! Зави ми се свят! (тръгва) А вие с оня нашия михлюзин нищо ли още?
АНКА: Вижте преоблякох се.
ЖИВКА: А, да! Па, па, па! (излиза)
АНКА гледа след нея учудено. После отива до огледалото и плюнчейки пръсти, си подрежда фризурата.
ЧЕДО: (идва отвън) Какво по дяволите правите тук?
АНКА: (кокетно) Правя се на хубава.
ЧЕДО: Правете се, ако обичате, на друго място.
АНКА: Защо сте толкова груб с мен?
ЧЕДО: Така ли мислите?
АНКА: Нали уж сте мъж?
ЧЕДО: И какво следва от това?
АНКА: Всички мъже са еднакви…
ЧЕДО: Ухажвате ли ме? Аз съм порядъчен мъж.
АНКА: Жалко.
ЧЕДО: Всъщност, не съм чак толкова порядъчен.
АНКА: Истина? Тогава ще ви кажа: Сънувах ви… Гол!
ЧЕДО: Сериозно.
АНКА: Искате ли да ви разкажа?
ЧЕДО: Първо да си уредим сметките с госпожа министершата.
АНКА: Елате в моята стая, де!
ЧЕДО: Ти върви. Аз идвам. (АНКА излиза) И сънищата ти и цялата игра ще ти разкажа.
ПЕРО: Добър ден! Писмо за г-жа Попович, министершата.
ЧЕДО: Дайте го.
ПЕРО: Наредено ми и да предам писмото лично.
ЧЕДО: Сега ще я извикам. (излиза)
ЖИВКА: Какво има?
ПЕРО: Писмо госпожо. От секретаря, господин Нинкович.
ЖИВКА: (приятно изненадана) Ах! (взима малкото розово писмо, помирисва го и на лицето и се изписва задоволство)
ПЕРО: Довиждане и не ме забравяйте. Перо, Писаря от административния отдел. (покланя се и излиза)
ЖИВКА: Па! Па! Па! (запалва цигара и чете с удоволствие)
ЗАТЪМНЕНИЕ
ТРЕТО ДЕЙСТВИЕ
(Същата стая, както и преди.)
ВАСО Зетят Чедо в къщи ли е?
АНКА: Да!
ВАСО: Викни го!
АНКА: Веднага! (отива)
ЧЕДО: Добро утро, Васо!
ВАСО: Вуйчо Васо.
ЧЕДО: Добър ден, вуйчо! Не знаех, че сме рода.
ВАСО: Сега вече знаеш.
ЧЕДО: Госпожа министершата ли те изпраща?
ВАСО: Чедо, умен човек си. Сам виждаш, Дара вече не е дете. Време е да я задомим.
ЧЕДО: Тя не е ли задомена?
ВАСО: Ние това задомяване не го слагаме в сметката.
ЧЕДО: Как не го слагате в сметката?
ВАСО: Ей така, брате. Играем да речем аз и ти табланет. Изиграем една партия и аз ти кажа: Чедо, хайде тази партия да не я смятаме.
ЧЕДО: Значи тази партия „табланет“ дето я играя вече толкова години, не значи нищо?
ВАСО: Вземи гъба, изтрий дъската и започваме отново. Ето това исках да говоря с теб. Ти си умен… разбран… Ще се споразумеем.
ЧЕДО: Надявам се.
ВАСО: Кажи ми за какво ти е жена? Дом — да! Балтон разбирам. Но жена… Не го разбирам…
ЧЕДО: Вуйчо Васо, за какво му е на Никарагуа жена?
ВАСО: На кой?
ЧЕДО: На оня, който трябва да вземе моята жена?
ВАСО: (малко смутен) На него ли? Как да ти кажа: има знаеш хора, които вземат и онова, дето не им трябва. Има такива хора.
ЧЕДО: Има!
ВАСО: Но ти не си от тях. Ти си умен… И най добре е да оставиш жена си. Ще я оставиш или не? Това исках да те питам от името на Живка.
ЧЕДО: Не!
ВАСО: Е, такова нещо не очаквах от теб. Значи –не! Ами ако получиш повишение? Какво предпочиташ: жена или повишение?
ЧЕДО: Предпочитам — жена с повишение.
ВАСО: Дрън-дрън ярина! Ти както я подкара да наддаваш, ще предпочетеш две жени и четири повишения.
ЧЕДО: Виж кво Вуйчо Васо! Не се бъркай там, където не ти е работа. Знаеш ли какво съм решил? На оня доктор Нинкович любовника, ще му натикам зъбите в гърлото. На Никарагуа ще отрежа ушите, а на теб драги ми вуйчо, ще разбия носа!
ВАСО: Не разбирам какво общо има моят нос с цялата тази работа?
ЧЕДО: Не го пъхай в неща, които не те засягат! Я повикай тук твоята племеница, госпожа министершата, да си разчистя веднъж за винаги сметките с нея!
ВАСО: Трябва да ти съобщя, че от този момент, Живка не те счита за свой зет! С теб тя повече не желае да разговаря и ако имаш да и казваш нещо, ще те приема по общия ред. Записваш се и чакаш.
ЧЕДО: А трябва ле да се сложа цилиндъра?
ВАСО: Разбира се.
ЧЕДО: И ръкавиците?
ВАСО: Естествено.
ЧЕДО: Тогава и предайте, че отивам да се преоблека.
ЖИВКА: Васо, отиде ли си?
ВАСО: Отиде си.
ЖИВКА: Каква казва?
ВАСО: Иска да ми реже носа.
ЖИВКА: Значи не ще с добро.
ВАСО: Не ще.
ЖИВКА: Е, като не ще с добро, ще обърнем дебелия край!
ВАСО: И това му казах.
ЖИВКА: Още днеска ще го преместим в провинцията!