Выбрать главу

ВАСО: Казва, че ще вземе и жена си.

ЖИВКА: Дрън-дрън-ярина!

ВАСО: И това му казах.

ЖИВКА: Кое?

ВАСО: Дрън-дрън-ярина!

ЖИВКА: Той ако знае какъв номер му готвя… Нека само Анка да напали печката… Ако е рекъл господ, Дара ще вдигне ръце от него и повече няма да го погледне. Каза ли му, че вече не го считам за зет?

ВАСО: И че ще го приемаш само официално.

ЖИВКА: Добре.

ВАСО: Сега отивам да доведа фамилията.

ЖИВКА: Пак ли с тази фамилия?

ВАСО: Не е хубаво да ги лъжем!

ЖИВКА: Добре, но съкрати ги още наполовина, защото днеска новият зет ще идва на сгледа.

ВАСО: Не се безпокой, ще бъдем кратки. (излиза)

ЖИВКА, АНКА

ЖИВКА: (звъни) Анка при мен!

АНКА: (идва) Моля!

ЖИВКА: Какво става, Анке? Толкова ли е трудно да примамиш един мъж в стаята?

АНКА: Няма условия. Къщата постоянно е пълна.

ЖИВКА: Слушай Анке, или ще свършиш тая работа още днес, или…

АНКА: Добре госпожо, ще карам направо. Аз, знаете почнах отдалеко.

ЖИВКА: Как отдалеко? Тия работи се вършат отблизо.

АНКА: Добре, госпожо.

ДАРА, РАКО, ПРЕДИШНИТЕ

ДАРА: (Води за ръка Рако, който се тегли) Ето…Доведоха го с полицай.

ЖИВКА: Нещастнико, какво си направил?

ДАРА: Разбил носа на сина на английския посланик и го псувал на баща.

ЖИВКА: Какво?

ДАРА: Ох, ах, ще умра!

ЖИВКА: Анке, Анке, вода! (Анка изтичва) Разбил носа, псувал го на баща… Сина на английския посланик!

ДАРА: Доживяхме полицията да ни го води. Тоя ще ни умори. Ще ни вкара в гроба. (плаче)

ЖИВКА: Даро, иди плачи в твоята стая. (Дара излиза. Към Рако) Нещастнико, какво си направил? Казвай какво си направил?

РАКО: Нищо.

ЖИВКА: Как нищо? Разбил си носа на сина… Хайде разбил, разбил, случва се. Но защо си го псувал на баща?

РАКО: Той ме напсува пръв.

ЖИВКА: Не е вярно, не може той да псува, той е възпитан.

РАКО: Напсува ме! Аз му казвам кротко: „Махай ми се от пътя или ще те напердаша!“ А той: „Олрайт“ А „олрайт“ на английски значи псувня на баща.

ЖИВКА: Не е вярно.

РАКО: Да бе, учил съм го.

ЖИВКА: Той като ти каза „олрайт“, защо не му каза и ти „олрайт“?

РАКО: Е, нямаше да ме разбере. И после, аз не съм такъв. Аз съвсем учтиво му казвам: „Марш от тука свиньо ниедна!“ А той пак: „Олрайт!“ Не издържах, шибнах му един в носа и го напсувах и аз на баща.

ЖИВКА: Нещастнико „ниеден“, знаеш ли ти, че това е английски баща? Това не ти е наш баща, та всеки да го псува кой как свари! Ох, ох! Ох, господи боже, какво да го правя! Анке, махай ми го от очите, че ще го оскубя като пиле. Веднага го махай! (Анка отвежда Рако)

ЖИВКА САМА

ЖИВКА: (на телефона) Ало…Моля господин Нинкович. Да!… Госпожа Живана Попович — министершата. (пауза) Па, па па, да! Па-па! Значи подписано е… Е, поздравявам ви. Удържах на думата си…. Вижте сега, обаждам ви се по един друг въпрос. Моят син Рако, гимназиста, набил децата на английския… Сериозно?! Знаете вече? О, боже! Международен скандал? Боят прощава, но псувнята не? Обяснете му моля ви се, че това е наш народен обичай…. Е, имах го за по умен. Предложете му той да напсува мен и ще сме наравно. На баща, на майка, на леля, на всички роднини. Хайде, моля ви се, бива ли заради една псувня две държави да се скарат. Хайде, моля ви се. Идете и след това елате, за да ми съобщите какво сте направил…. Как?… А… па-па! Е добре съгласна съм и на па-па, само оправете работата. Довиждане! (оставя слушалката)

АНКА, ЖИВКА

АНКА: (идва бързо) Госпожо, оня иска да излезе.

ЖИВКА: Кой?

АНКА: Рако.

ЖИВКА: Ще му пречукам краката! (изтичва)

АНКА, ЧЕДО

ЧЕДО: (на вратата) Анке, сама ли си?

АНКА: (кокетно) Сама съм! Боже колко сте хубав!

ЧЕДО: Това е венчалния ми костюм, Анке. Облякох го за теб.

АНКА: Много мило. Ще дойдете ли в моята стая?

ЧЕДО: С удоволствие.

АНКА: Наистина ли?

ЧЕДО: Да!

АНКА: Още сега?

ЧЕДО: Да! Но моля те преди това да съобщиш на госпожа министершата за мен.

АНКА: (изненадано) Да съобщя за вас на госпожата?

ЧЕДО: Да, и дай и моята визитна картичка (подава я). Аз ще чакам зад вратата.

АНКА: Но как така вие да чакате… и аз да съобщя за вас… Нищичко не разбирам.

ЧЕДО: Кажи и, че настоявам да ме приеме. Имам официален разговор с нея.

АНКА: Хубаво! А после, нали ще ви разкажа съня си?

ЧЕДО: После ще се разберем.

АНКА: Отивам веднага. (излиза)

ЧЕДО: Сега действителността е по важна от сънищата (излиза през задната врата).