„Къде съм попаднал? Коя е тая жена в траур?“
Тя се усмихна:
— Попаднали сте в моя дом. А аз съм вещица. Можете да ме наричате госпожица Вещицата.
„Но тя чете мислите ми! Това е ужасно!“
— Нищо ужасно. Даже е удобно. Не е нужно да се трудите да обличате мислите си с думи.
„Но аз ще се чувствувам винаги разголен. Всеки човек има право и на скрити мисли.“
— Хората крият мислите си от страх пред себеподобните си, ако мислите им са грозни. От мен няма защо да се страхувате или срамувате. Аз познавам всякакви човешки мисли и, уверявам ви, самото чудо — мисленето, е в състояние да оправдае и най-срамната мисъл. Материята, раждаща мисъл, е толкова велико съвършенство, че и най-уродливият й продукт буди възхищение.
„Има ужасяващи, отвратителни мисли…“
— И те са достойни за възхищение, защото са създадени от нещо неизмеримо по-долно от тях — материята.
„Това само вещица може да го измисли!“
— Великолепно! Вече свикнахте с названието, което ви предложих. А и няма нищо обидно да си вещица. Даже е ласкателно. Думата вещица произлиза от вещина — умението да се справяш с природните сили. Умение, далеч надхвърлящо възможностите на обикновените хора. А завистта поражда ненавист. В миналото изгаряха вещиците на клада. Щом някой пожелае да научи малко анатомия и разреже тялото на мъртвородено дете — на кладата. Някой се стреми да добие нови лекарства, събира билки, изпробва свойствата им… — на кладата! Някой прави примитивни химически или физически опити — на кладата! Някой вижда в бъдещето — в огъня! Хората винаги пращат в огъня тия, които ги тласкат напред. Ленивите умове не могат да прозрат целите на тези, които крачат пред тях. Човешкият прогрес всъщност е дело на вещиците — на вещите, на знаещите хора. А прогресът, казват, е настоящето, само че с няколко години напред. Днес на никого не би минало през ума да съди някого за аутопсия на мъртвородено или за химически опити в общоприетите рамки. Но щом тези опити надхвърлят общопризнатото, с тебе започват да се отнасят като с вещица. И да крещят за хуманност и идеали. Какво разбират от хуманност и идеали? И как мога да си позволяват да ме съдят? Пак ми става весело, като си спомня как ги изиграх. Обработих един безстопанствен труп, тъй че да добие пълна прилика с мен, и го оставих в лабораторията си, като инсценирах нещастен случай при експеримент. И те ме погребаха! Ах, как тържествуваха, като ме погребваха, и колко тъжни се стараеха да изглеждат! А аз, като истинска вещица, вървях след погребението си и ловях мислите им. И се давех от смях пред нищожните продукти на техните тъй старателни, образовани и възпитавани мозъци. А вас взех със себе си, защото вие имате красиви мисли. Познавам ви отдавна, слушала съм ви и съм се удивявала на това, как майсторски умеете да възкресявате бляновете на композитори, измрели преди столетия. Но съм уверена, че вие все още не познавате себе си. Време е да престанете да съживявате мъртви мисли, време е да извадите на бял свят тези, които дремят във вашата черепна кутия, смачкани от теснотията. Ето този апарат (тя посочи окото на октопода диван), ако желаете, ще записва вашите мисли…
„Хм. Станах опитно зайче.“
— Че защо? Нима е под достойнството ви да бъдете опитно зайче? Колко са надменни животните от човешки род. Приемат, че в името на науката, която служи на хората, могат да бъдат изтезавани всякакви живи същества с изключение на самите хора. Защо?
„Тя е провеждала експерименти върху хора!“
— Да. И върху себе си. В името на висшата хуманност. Убедена съм, че десет души могат да бъдат пожертвувани за благото на милиони. Защо на разни военачалници се разрешават експерименти, т.е. — учения, при които могат да се пожертвуват до 2% от войниците, а на учените не се разрешават дори съвсем безопасни опити над хора? Кое е по-важно за човечеството — ученията за превземане на някаква си кота или голямата наука за нравственото издигане на цялото човечество? Няма да крия, аз се занимавам с това. Искам да подобря мисленето на хората. Искам високо организираната мозъчна материя да престане да произвежда мисли от ниска проба. Но вие сте уморен и трудно възприемате това, което ви говоря. А може би и обстановката ви угнетява. Ще ви отведа във вашата стая, за да си починете.
Част от стената се отмести и откри заспало езеро. Всред водни лилии и водорасли плаваха двойка огромни лебеди. Около тях топяха клони във водата плачещи върби. Вещицата тръгна по водата. Последвах я и не потънах. Водата беше просто… под. А лебедите се оказаха изключително удобно легло.
Събудих се с приятното чувство, че съм спал в лодка сред тихи води, и видях, че лебедът бе променил мястото си, значи, наистина ме е люлял върху гърба си. Една стена се отмести и аз се намерих в градината, гдето под дърветата, върху огромна гъба пачи крак, беше сервирана закуска. Плодове, мед, мляко, топчета масло… Едва бях почнал да се храня, когато към масата се приближи лъскав черен котарак, кимна любезно, поне аз така изтълкувах жеста му, приглади мустаци и се настани на съседния стол.