Выбрать главу

Целуна ме и притвори вратата.

След няколко минути откъм хола се чуха изстрели. С треперяща ръка завъртях телефона на полицията. За мое учудване отговориха. Мислех, че кабелите са прерязани. Полицаите пристигнаха веднага. Намериха я простреляна на осем места. Откриха и следи от присъствието на четири души. Започнаха безкрайните полицейски разпити. Аз не умея да лъжа. Казах всичката истина и затова попаднах при вас, господа психиатри.

Да, моля, изследвайте психологическото ми състояние! Не се обиждам. Аз самият на ваше място бих обявил за луд всеки, който твърди, че тая фантастична история е чиста истина. Но надявам се, скоро ще се уверите в моя непокътнат разум. Даже прекалено скоро. Не чувате ли тая странна погребална музика — откъс от „Смъртта и девойката“, примесена с откъс от Прокофиевия концерт за виолончело, и всичко това във вид на траурен марш, изпълнен от духова музика! И как подигравателно звучи! Тя се надсмива над смъртта. Ето и погребението. Тя го прекарва нарочно под прозорците на клиниката. Гледайте, уважаеми професори и доктори, как ви се вижда изражението на мъртвата? А как ви изглежда стройната дама на края на процесията? А пръстенът, който блести и под траурния воал? Това е тя! Госпожица Вещицата отново върви след собственото си погребение. И ако пак я убият, тя ще върви и след следващото си погребение. Тя е безсмъртна, Ескулапови жреци, защото е частица от Космоса и защото е вещица, а думата вещица произлиза от вещина, знание, умение да вижда по-далеч от вас, верните слуги на науката. Въобще това не е толкова необичайна история, господа — някой да върви след погребението си. Херцог Алба удави в кръв Нидерландската революция, но тя тръгна след собственото си погребение. Сервет и Ян Хус, Бруно и Везалий също вървяха след ковчезите си. Не е възможно търсещият човешки дух да бъде окончателно погребан. Не е възможно да бъдат изгорени вещиците. Но къде хукнахте, уважаеми професори? Да гоните госпожица Вещицата? Но да, тя е ваш стар конкурент! Не се трепете напразно, господа. Няма да я настигнете, колкото и да тичате, както никога простосмъртният няма да стигне вещия, макар той и да крачи бавно. Важни са крачките, господа професори, а не бързината! А сега мога да си ида, нали?

Моите почитания, господа професори, моите уважения, господа доктори? Желая ви големи успехи, повече старание и по-малко завист, господа, по-малко завист!

Информация за текста

© 1976 Величка Настрадинова

Сканиране и OCR: Мандор, 2002

Източник: http://sfbg.us

Свалено от „Моята библиотека“ (http://chitanka.info/text/891)

Последна редакция: 2006-08-06 16:30:07