Тържествата в чест на скъпия гост продължаваха. От всички краища на планетата се носеха най-хубавите ястия, най-хубавите напитки, всичко най-хубаво, което имаше, но Комисията по посрещането все още се безпокоеше, че гостът може да остане недоволен.
— Молим ви, разберете ни — обръщаха се към него членовете на комисията, — ние сме само една изостанала планета, не ни се сърдете, че ви посрещаме така скромно.
Гостът, който имаше способности бързо да научава чужди езици, кимаше снизходително и отговаряше:
— Всичко ще се оправи, бъдете спокойни!
Не след дълго, когато научи доста термини от езика на земните жители, беше организирано интервю със специалисти от най-различни области. Събитието бе предавано по телевизията до всички кътчета на планетата.
— Какви са впечатленията ви от Земята, на която благоволихте да кацнете?
— Земята е една прекрасна планета! Топлотата и гостоприемството, с което ме посрещнахте, ме развълнува дълбоко. Като се върна на моята планета, ще разкажа за това сърдечно посрещане и всички много ще се зарадват!
— Все пак бихте ли ни казали каква е целта на вашето посещение?
— Ние искаме да търгуваме с вас. Обменът на културни ценности между отделните планети е много важно нещо, но ние трябва да стимулираме и обмена на материални ценности. Това е мисията, за която бях избран и изпратен на Земята!
Като чуха този отговор, всички нададоха радостни възгласи.
Един от членовете на комисията запита:
— Ние сме ви много благодарни за това, но смятате ли, че на нашата Земя ще се намерят стоки, които ще се харесат на хората от вашата планета?
— Не се подценявайте толкова. Вие, земните жители, имате превъзходна техника. На нашата планета живеят сто и петдесет милиарда души и сме готови да купуваме всичко. В замяна ние ще ви продаваме стоки, които на Земята са в малки количества, като например сребро, диаманти, германий и др. Можем също така да ви предложим и радиоактивни вещества. Но аз нямам предвид само външната търговия. Природата на Земята е прекрасна! Всичко това трябва да се използува. Като се върна на родната си планета, аз ще информирам съответните инстанции и предполагам, че годишно ще можем да ви изпращаме повече от един милиард туристи, които да се наслаждават на чудесата на планетата Земя.
Радостната възбуда на присъствуващите достигна своя връх.
— Чудесно! Земята вече няма да бъде разделена на два враждуващи лагера! Какво чакаме, да се залавяме за работа!
Противоборството на Земята коренно се промени. Появи се ново съперничество: между производителите на стоки и кадрите, заети в сферата на туризма. Между тези нови два лагера се водеше непрекъсната битка за всяко парче земя, а строителите трябваше да избират дали да строят производствени предприятия или хотели. По-предприемчивите моделиери взеха мярка на космическия гост и започнаха да строят производствени мощности за ушиването на сто хиляди костюма.
В разгара на това оживление при един от членовете на Комисията по посрещането дойде професор от групата лингвисти, които се занимаваха с изучаването на езиковата система на планетата, от която бе пристигнал гостът.
— Искам да ви съобщя нещо… — каза той.
— Какво има, виждате колко съм зает!
— Мисля, че е важно. Ако обичате, елате да видите!
Професорът по лингвистика успя да убеди члена на комисията и двамата отидоха до мястото, където се намираше летящият диск, с който бе пристигнал гостът от Космоса. Като влязоха вътре, професорът каза:
— Нима не е странно? Нашите специалисти не откриха нищо, което може да изпълнява функциите на двигател в този диск.
— Не е било много възпитано да влизате без разрешение в чуждата ракета и да тършувате из нея. Освен това напълно е възможно да има механизъм, който да е още непонятен за земната наука!
— Да, възможно е, но след като разшифровахме знаците, написани тук, много се обезпокоихме! — Професорът посочи знаците, написани над вратата, и обясни съдържанието им: „…това е капсула за болни, оставена да блуждае свободно из Космоса от жители на една планета.“ — Чакайте, тук е написана и диагнозата: „Параноя, с прояви на мания за величие.“