Василий изпълни съвета му по свой начин: застана под душа и продължаваше да разказва, като напрягаше глас, за да заглуши шума на водата.
Излезе от банята освежен и доволен, защото не бе губил напразно времето си, а беше посветил новия си познайник в своите производствени и семейни отношения. След такова доверие, разбира се, можеше да премине и на „ти“.
— Знаеш ли, началникът ми Артьом Сидорович е невъзмутимо мъдър човек — с нов ентусиазъм заразказва той. — Ето какви указания ми дава. Най-важното е да не спориш с клиента. Например хирурзите се оплакват, че операционната маса трудно се върти, а ти ще отговориш: вярно, правилно сте забелязали, браво, цял живот ще сме ви благодарни за критичните забележки и ще се помъчим да отстраним дефектите; но веднага ще добавиш: затова пък апаратурата „сърце — бели дробове“ е чудесна, хем е много удобна за включване, хем работи без прекъсване. Ако възразят, че „сърце — бели дробове“ нарушава ритъма, ти пак недей възразява. Така е, така е, разбира се, че има недостатъци, но затова пък „бъбреците“ функционират по-добре от естествените…
— Е, да, и настроението на лекарите и болните изведнъж рязко се променя — съгласи се младият мъж.
Василий мигом вдигна глава, като очакваше да види насмешлива усмивка по лицето на Юрий. Усмивка нямаше. Лицето му оставаше внимателно и съсредоточено. Това малко пообърка Василий. За всеки случай той реши да влезе в тон с него:
— Болният е готов и да умре, стига само филтрите на изкуствените бъбреци да работят непрестанно.
Той очакваше да чуе поне смеха на Юрий, но в отговор прозвуча:
— А филтрите от многослоен синтезол ли са?
— Да — смутен отвърна Василий, като се учудваше, че Юрий знае характеристиката на филтрите с най-нова конструкция. — Но нима въпросът е там?
— Всичко зависи от това, как разбираме значението на науката за човечеството. Писателят Горки например е твърдял: „Хората не разполагат с по-мощна и победоносна сила от науката“. А в една от най-древните книги „Хитопадеша“ се казва: „Науката е отговор на много съмнения; тя е съзиране на скритото; тя е око за всичко…“
Веждите на Юрий се сключиха и образуваха плътна линия. В очите му просветваше дълбок размисъл.
„Гледай го ти! Истински артист!“ — с възхищение си помисли Василий и подзе:
— Правилно забеляза. И ето че заради тържеството на науката болните просто са готови на саможертва. Молят докторите: вземете мене за опит, нека науката има полза от болестта ми…
— Така ли? — каза Юрий с неподправено учудване. После хвърли бърз поглед към Василий, от който той се почувства неудобно, и добави: — Какво пък, тъкмо това трябваше да се очаква, хората се променят, проявяват се нови черти на характера. Не току-тъй е казано: „Човек — това звучи гордо!“
Сега на Василий не му беше до шеги, жегна го мисълта: „Луд! И тук съм насаме с него.“ Стана му горещо, ръцете му леко затрепериха… За щастие спомни си думите на администраторката, че съквартирантите на Юрий са останали доволни от него.
„А ако администраторката нарочно каза така? Ако е в съюз с лудия?… Не случайно Едита Хелиевна му повтаряше «Твоят език, зетко, работи срещу часовниковата стрелка, скъсява живота ти.» Сякаш четеше книга! С нея винаги е така. Каже ли нещо, непременно ще стане. Но какво да прави сега? Трябва да мисли бързо. И да не се издава, че подозира нещо лошо…“
Като се мъчеше гласът му да звучи по-спокойно, Василий реши да се съгласи:
— Хората дълго са били възпитавани да бъдат такива…
— И най-после са станали!
Веждите на Юрий подскочиха нагоре, всяка се пречупи по средата, почти под остър ъгъл. Сега изглеждаха залепени, като на клоун.
„Шегува се, прави номера“ — с облекчение си помисли Василий и каза:
— Чудесен си така.
— Как?
— Като се правиш на шут. Не може да се разбере сериозно ли говориш, или се шегуваш.
— Шутът тича пред краля, а шегата — пред истината.
— Майтапиш ли се?
— А ти как мислиш?
Отново нещо сви Василий под лъжичката от пронизващия поглед.
— Какво има да се мисли? Няма сериозно да приказваш всичко това…
— Няма — съгласи се Юрий и се усмихна.
Но усмивката му сега беше неестествена, сякаш току-що си бе спомнил за нея и припряно я бе извикал на лицето си, за да му придаде друг израз.
— Впрочем никой не знае що за шега в края на краищата всеки е стаил у себе си. Нали всъщност не знаеш какво си мислят болните, не си ги наблюдавал толкова често.