— И тъй, смятате, че някой е ръководил роботите? — попита полковникът.
— Почти съм сигурен — отвърна Александър Николаевич. — А нима фактите, с които ме запознахте, не потвърждават същото?
— Е, добре… В такъв случай да се опитаме да нарисуваме, макар и контурно, образа на престъпника — предложи полковникът. — С какво се характеризират действията му? Първо, задигнал е от енцефалера създавания от вас изкуствен супермозък. Второ, задигнал е лабораторните роботи. Трето, по най-необикновен начин е свързал проводниците на приборите и е включил телевизионната камера, за да ви следи. За какво му е бил нужен супермозъкът и роботите? Изследовател ли е? Ако предположим, че тъкмо той е отворил черепа на шимпанзето, това ще е или потвърждение на нашата версия, или доказателство, че е ненормален. Да отбележим, че още на този етап се долавя един съществен щрих: свързването на телевизионната камера говори за оригинално инженерно решение, а безжалостното убийство на шимпанзето — за липса на морални норми…
— Но излекуването на момиченцето… — подзе Александър Николаевич.
Тарнов го прекъсна:
— Точно така, излекуването на момиченцето. Какво е това? Порив на хуманист? Любопитство на експериментатор?
— Интересна мисъл. Дали пък не изучава… — Александър Николаевич се замисли за нещо и внезапно се изключи от разговора. Полковникът го гледаше в лицето — младолик, почти без бръчки, с квадратна брадичка на боксьор. Почака известно време и напомни:
— Какво да изучава?
— Кого, а не какво. Човека… Хомо сапиенс — измърмори ученият. — И тъй, доближаваме се до един много важен момент.
— Портиерът на Института по експериментална генетика твърди, че в деня на кражбата е видял човек, чиито черти съвпадат с чертите на онзи Юрий Юриевич Степанов, за когото ни съобщи гражданинът Фокин. За какво на престъпника са му дотрябвали посевките от микроби? Какво може да направи с тях? Какви експерименти да извърши? Доколко тези експерименти могат да бъдат опасни за околните?
— Не знам — глухо рече Александър Николаевич. — Оказа се, че белтъчната суспензия и подготвените аминокиселини са използвани…
Чу се рязък телефонен звън, от който и двамата трепнаха. Полковникът вдигна слушалката. Като изслуша съобщението, той стана, подръпна сакото си и каза:
— Забелязан е необикновен летателен апарат. Има всички основания да се мисли, че е тъкмо оня апарат, с който от медицинския център отлетя вече споменатият Юрий Юриевич, лекарят-самозванец. Ако нямате нищо против, елате с мене.
Александър Николаевич се отзова на поканата толкова бързо, че полковникът го спря чак при вратата:
— Един момент. — Той извади от сейфа пластмасова пластинка и я подаде на учения. — Познавате ли тази част?
Александър Николаевич разгледа пластинката. До ясно различимата цифра 8 се виждаха полуизтрити букви. Ученият уверено отвърна:
— Това е част от нагръдния капак на лабораторен робот. Откъде я имате?
— Паднала е от летателния апарат, е който Юрий Юриевич избяга от медицинския център — отвърна полковникът.
Изповедта на робота
Апаратът лежеше в края на гората. От близката река лъхаше свежест. Разкъсана мъгла, гонена от вятъра, се носеше във въздуха и увисваше като прозрачна сивкава забрадка по ниските елхи. С безмълвна скръб едно младо дръвче протягаше нагоре прекършените си клони — като отсечени ръце.
Тъмният пластмасов сандък на апарата се виждаше добре отдалеч. В стената му зееше отверстие с разтопени краища. Там беше попаднала бойната глава на ракетата, изстреляна от един от изтребителите-прехващачи. Бяха ги повикали, когато въпреки искането на милицията апаратът не се приземил, а напротив — опитал се да излезе от обкръжението.
В храстите край апарата сновяха най-малко двадесетина души. Имаше хора с авиационна униформа, сътрудници на милицията и няколко цивилни. Щом полковник Тарнов и Александър Николаевич слязоха от колата, към тях изтича един офицер и доложи:
— Кабината е празна.
— Да се претърси гората! — заповяда полковникът. Александър Николаевич с учудване видя как Тарнов в миг се промени, походката му стана по-стегната и бърза, чертите на тясното му лице се изопнаха и изостриха, костите на челото му изпъкнаха, а ноздрите започнаха да потрепват.