Аля извади шест бутилки: обикновено мляко, мляко с нормална масленост, обезмаслено мляко, „Снежанка“, сметана, кефир и четири бурканчета: каймак, сгъстено мляко, сгъстено мляко с какао…
„Не бива да изпращаш мъж в магазина без точни инструкции“ — спомни си Аля съвета на своята баба. Като прехапа долната си устна, за да не се разсмее, тя благодарно кимна на Юрий и бръкна в плика да вземе месото. Но там нямаше месо.
Аля вдигна глава и учудено погледна Юрий. Като видя мрачното му лице, я досмеша.
— Извинявай. Не можах да купя месо.
— Нямаше ли свинско? — учуди се Аля.
Той отрицателно поклати глава, загледан в една точка. По посоката на погледа му тя дори опита да определи точно какво гледа, но не забеляза нищо особено. Ъгълът на гардероба, тапетите…
— На една кука там, в магазина, беше окачено цяло заклано животно — мрачно каза Юрий.
— Е, продавачът нямаше да ти отреже от него такова малко парче. — Тя беше готова отново да се усмихне. — Във витрината сигурно е имало и по-малки.
— Аз гледах закланото животно — глухо каза Юрий. — Стори ми се…
— Какво ти се стори, мили? — Аля се надигна на пръсти и сложи ръце на раменете му.
Не биваше сега да прави това. Очите на Юрий бяха забулени с мътна пелена, той целият беше като мъртъв. Каменна статуя. Думите се откъснаха от устните му и паднаха тежко, като камъни в пропаст:
— Стори ми се, че на куката е окачен човешки труп…
Аля не знаеше как да реагира на неговите думи. Опита се да се пошегува:
— Гладната камила вижда миражи в магазина.
От шегата нищо не излезе. Юрий стоеше, далечен и чужд, мълчеше и гледаше в ъгъла със застинал поглед…
Техникът по поддържане на газовите инсталации дойде, когато Аля не беше в къщи. Бузест млад човек, склонен към възгруби шеги и номера, той попита Юрий:
— Тровите ли се с газчица?
— С газчица ли?
— Намирисва ли на газ в кухнята?
— Не съм душил — отвърна Юрий и техникът реши, че той приема правилата на играта и се включва в нея.
— И да душите, и да не душите, отнякъде все си изтича газ. Практически не е така, но теоретически…
— С какво ни заплашва това? — попита Юрий, като си помисли за Аля.
Техникът внимателно го погледна. „Охо, здравата се уплаши“ — зарадва се той, изпъшка от удоволствие, изпъна, колкото можа, нисичкото си тяло, отметна крак встрани и многозначително вдигна късия си дебел пръст с изгризан нокът.
— При концентрация на газа до 13 процента може да стане експлозия, ако се запали огън. Цялото жилище заедно с хората ще хвръкне във въздуха — заплаши техникът. — Дори да няма огън, газът постепенно ще измести въздуха — и просто ще умрете от задушаване. Ще заспите — и вече няма да се събудите. Точно така! При незначителна концентрация на газа също става постепенно отравяне на организма, незабележимо за самия човек.
Няколко години техникът се бе занимавал в кръжок по художествена самодейност и умееше да придава на гласа си зловещи нюанси.
— Страдат белият и черният дроб, променя се съставът на кръвта. Организмът преждевременно се състарява и отслабва.
Той се извърна наполовина към Юрий и сега се обръщаше вече не само към него, но и към някаква невидима аудитория:
— Тъкмо затова и ние скиторим от етаж на етаж, късаме си нервите и ни излизат мазоли по краката и по езиците, докато обясняваме на хората правилата за използване на отоплителните газови уреди.
— Какви са тия правила? — попита Юрий, като с това показваше на доброволния лектор, че ефектът е постигнат.
Техникът сякаш се разду от съзнанието за собствената си важност.
— Запомнете — тръбеше той и размахваше пръста си като жезъл, — щом ви замирише на газ, трябва веднага да затворите газовите кранове и да проветрите помещението. Не палете огън, не пускайте електрически уреди, повикайте аварийната служба на телефон нула четири. Запомнихте ли?
Юрий мрачно кимна.
Понеже вече не можеше да се раздуе повече, техникът незабелязано за себе си премина на хекзаметър:
— С печката щом ще си служите, стаята вий проветрете, вижте дали са притегнати всичките кранчета там, после къде е чертата на пробката пак проверете…
Техникът щеше да декламира още дълго, но погледът му случайно падна върху часовника. Спомни си, че се е уговорил с новата си позната Люся да отидат в три и половина на кино. Преди това трябваше да прескочи до стола и да хапне нещо. Като въздъхна със съжаление, той каза:
— Впрочем чакат ме на още много места. Трябва да бързам. А вие, гражданино, се занимавайте сам, изучете всичко, казано в малката, но необходима в бита книжка „Правила за експлоатация на газовите уреди“, в която след всяка проверка оставям своя автограф. Повярвайте ми — той притисна ръце към гърдите си, — това ви е нужно, за да живеете дълго и спокойно. Ако не ви е грижа за себе си, помислете поне за своите роднини и близки.