Когато техникът улови дръжката на вратата, Юра с решителен жест го спря.
— Мирише ми на газ — каза той и посочи с пръст връзката на тръбите.
Техникът подуши, сви рамене, бързо извади от куфарчето си четка и кутийка със сапунена течност, топна в нея четката и няколко пъти я прокара по тръбите на мястото, където се съединяваха.
— Виждате ли, няма мехурчета — значи, не изтича газ. Можете да спите спокойно.
— Не виждате мехурчета, но изтича газ — възрази Юрий.
— От това място ли?
— И от него.
Техникът му хвърли подозрителен поглед, отново сви рамене, извади друга кутийка и нанесе дебел пласт боя върху мястото, където се съединяваха тръбите. През това време Юрий прочете инструкцията, за която говореше техникът, и моментално запомни правилата.
— Сега доволен ли сте? — завърши работата си и попита техникът с явна отсянка на яд, защото вече бе разбрал, че няма да успее да хапне.
— Вие просто направихте така, че от миризмата на боята да не се усеща миризмата на газ — строго каза Юрий. — Но газ продължава да изтича.
Техникът разтревожено погледна часовника.
— Нали ви казах, че трябва да прегледам и другите жилища.
— Значи ние да се тровим?
— С какво?
— С газ — ледено спокойно каза Юрий. — Нали сам рекохте…
— Ама вие от шега не разбирате ли? — избухна техникът.
— Хубава шега — продължаваше да държи на своето Юрий. — В инструкцията ясно е казано: „ако се появи миризма на газ…“ Значи при всякаква концентрация на газ, дори при най-малката, трябва да се повика аварийна група. Усещам миризма на газ.
— Може би обонянието ви е особено, като на доберман-пинчер — промърмори техникът.
Изглеждаше, че ей сега от него ще изхвръкнат искри и ако в кухнята наистина се е насъбрал газ, ще стане експлозия.
— Ама разберете! — извика той на Юрий. — От всяка връзка на тръбите теоретически изтича газ, но в такива нищожни количества, че практически няма никаква опасност!
— Да, но това го няма в инструкцията. Там не се казва кои количества са безвредни. Напротив, има се предвид дори най-малкото изтичане на газ — решително възрази Юрий, като се нагърби с ролята на истински тълкувател на инструкцията.
— Е, къде се казва „най-малкото“? — Техникът с ужас си мислеше, че Люся няма да го дочака и ще си отиде, а той не знае телефонния й номер.
— Не се казва, но се подразбира — уточни Юрий.
— Гражданино, пуснете ме — помоли техникът. — Не бива да разбирате правилата толкова буквално. Кълна се, за вас няма никаква, абсолютно никаква опасност!
— За мене няма. А за другите? Цялата велика художествена литература и всички правила на морала ни учат да се грижим за другите. „А ако мислиш само за себе си, какъв си ти?“
… Когато Аля се върна от работа, завари пред входа колата с жълта лента на аварийната служба за поддържане на газовите инсталации, а в къщи — трима измъчени техници.
На кухненската маса имаше няколко индикатора, които сигнализираха при най-малкото наличие на газ. В ъгъла стърчеше оксижен. Подът беше отрупан с парчета от тръби и кълчища, оплескан с боя. Юрий следеше градуираната скала на газоанализатора.
— Какво е станало? — Аля се спусна към Юрий. — Господи, какво има? Здрав ли си поне, кажи?
— Всичко е наред, стопанке. Мъжът ви е много мнителен — бързо каза единият от техниците. Големите му мазолести ръце бяха тежко отпуснати върху коленете.
— Исках вече да не се тровиш с газ — започна да се оправдава Юрий.
— И желанието ти се е увенчало с успех? — нервно хлъцна тя и закри с длан уста.
— За съжаление не съвсем… Поради несъвършенството на оксиженните апарати и газовите кранчета. — Той хвърли укорителен поглед към техниците, които бяха навели очи. — Но затова пък научих нещо ново и важно!
— Какво точно? — попита Аля. Юра не забеляза иронията във въпроса й и умислено рече:
— Оказва се, че „теоретически“ и „практически“ не е едно и също…
Приятелките завиждат на Аля.
— По-добър е от предишния — твърдеше една.
— Никакво сравнение не може да става — пригласяше й друга.
Аля и самичка го знае. Вече не сравнява Юра с никой от познатите си. Хем се радва, хем се плаши, дето той не прилича на никого. Иска й се да разбере кой е той, защото не вярва на думите му.
Неведнъж се беше питала: „Нима ме обича такъв човек?“ Много й се искаше да вярва в това и вече бе започнала да мисли, че в нея има нещо изключително.