От известно време не й се ходи на кино — с Юра й е по-интересно. Разказва му за болните си, а той я съветва как да ги лекува.
Веднъж му разказа за едно болно момче, изброи симптомите на болестта. Юра попита:
— Какво мислиш да правиш?
— Ще се опитам да го лекувам в модулирано магнитно поле. Ако не помогне, ще го пратя на операция.
— Не бива нито едното, нито другото — уверено каза той.
Аля учудено го погледна, подпря брадичка на ръката си и попита:
— Защо?
— През това лято често валят дъждове, след тях звездите изглеждат по-едри.
Аля се намръщи, стори й се, че той й се присмива. После по лицето му видя: не се шегува — и още повече се намръщи.
— Много те моля — каза тя, като сведе очи, — щом си решил да говориш със загадки, прави го тъй, че поне нещо да може да се разбере.
От кухнята се чу свирене, обаждаше се „забравеният, изоставен“ чайник. Тя не обърна никакво внимание на неговите сигнали.
— Извинявай, не знам как да ти го обясня разбираемо. Опитвам се, а излизат същински гатанки. Май не ме бива за масовик — виновно каза той. — А може би работата е там, че на света всичко е свързано помежду си много по-тясно, отколкото мислят хората: дъждовете, звездите, тревите и течението на реките…
Очите му блеснаха, хрумна му нова мисъл.
— Забелязвала ли си дали болният прави с главата ей така?
Юра направи движение, което съвсем точно повтаряше движенията на болния.
— Да — потвърди Аля.
— Тогава попитай го дали обича книги за страшни неща. Ако обича, предпиши му няколко сеанса с ултразвуков масаж на раменете и врата, а също в областта на гръбначния стълб.
— Но нали ти казах: той има болен бъбрек…
Юра рязко обърна глава, сякаш се пазеше от удар.
— Направи както ти казах. Само запомни по-точно областите за масаж.
Ако такова нещо й бе казал някой друг, тя щеше да му се присмее или да се възмути — в зависимост от настроението. А сега помоли:
— Хайде, фокуснико, разкрий ми тайните си. Обясни на мен, глупачката, своите фокуси.
— Няма какво да обяснявам, трябва да се състави карта на инервацията. Нефритът е следствие. Ако въздействаме едновременно върху два центъра на инервация, болният ще оздравее. Гледай, ще нарисувам картата…
Аля не разбра нищо от картата, нито от обясненията му. Нещо повече, от професионално гледище те бяха крайно наивни. Тя се опита да възрази:
— Това не е съществено.
— А ти знаеш ли със сигурност кое е съществено и кое не е?
— Но нали тук имаме органично, а не функционално разстройство?
— Доколкото си спомням, някой казваше същото, когато лекувах ръката му. Или греша?
— Не, не грешиш — примирително се усмихна тя, като си мислеше, че той може да се ядоса.
Беше забелязала, че Юра не обича да спори. Понякога си налагаше търпеливо да изслуша възраженията й, без да я прекъсва, но на лицето му се появяваше гримаса, сякаш го болеше зъб.
Аля беше сигурна, че неговото лечение ще бъде за болния само „гола водичка“, но все пак направи, както я бе посъветвал Юрий.
А след това се питаше: защо с такова вълнение очаквам резултатите от лечението.
Резултатът беше поразително неправдоподобен…
Щом Аля отвори вратата на болничната стая, посрещнаха я три беснеещи фигури, от главата до краката омотани с чаршафи. Едната веднага се стрелна зад гърба й, за да отреже пътя към изхода. Другите започнаха дивашки танц. Въртяха се и приклякаха, извиваха се и подскачаха. Краищата на чаршафите се увиваха около тъничките им крака. Танцът бе съпроводен с войнствени викове и крясъци.
Едната от фигурите неочаквано се спря и подаде на Аля голям букет от полски цветя.
— Самичък ги набрах за вас край реката — каза малчуганът, който само допреди няколко дена едва ходеше.
Танцът на белите фигури имаше много просто обяснение. Оказа се, че е бил „танц на призраците“. Докато момчето боледувало, носели му най-различни книги, сред тях и много стари и много страшни. То помолило приятелите си от болничната стая да направят представление.
Анализите потвърдиха окончателното оздравяване. От болестта не бяха останали никакви следи, сякаш момчето никога не беше боледувало.
Вечерта в къщи Аля попита Юрий:
— Кажи ми, магьоснико, любимецо на боговете, как можа да предвидиш всичко това?
Той се засмя и разпери ръце.
— Всичко е много просто, няма тайни. Достатъчно е човек да помисли, както трябва. Нали помниш, че сме чели: „Само мисълта може за миг да обиколи цялата Вселена…“
— Съгласна съм да бъда твоя смирена последователка, фокусник такъв!