Аля едвам можа да намери Юрий. Той седеше зад шкафа в ъгъла на празния кабинет и старателно си даваше вид, че се е вглъбил в едно списание. Аля решително дръпна списанието:
— Защо си направил това?
— Сбърках. Всеки може да сбърка…
— Приказвай ги на други, не на мене. Какво има?
Без да вдигне очи, той призна:
— Исках да се сдобря с него.
— Не можа ли да измислиш по-добър начин?
Юрий мълчеше. Аля продължи:
— А за болния помисли ли?
— Помислих — бързо отвърна Юрий. — Грешката беше толкова груба, че доктор Назаров мигновено я забеляза. Беше поласкан, че знае повече от мене. Сега ще сме приятели.
— Едва ли — каза Аля, като смръщи вежди. — Първо да се беше посъветвал с мене.
— Но нали самата ти казваше, че „никой не иска да е по-лош от другия“. И че „всеки има право да сгреши“. Исках да бъда като всички.
Аля въздъхна.
— Страх ме е, че няма да можеш.
Юрий наведе очи и измърмори:
— Един човек твърдеше, че за мене няма място на земята. Може би е имал право?
— Глупости! — тръсна глава Аля и в очите й проблеснаха злобни искрици. — Не им обръщай внимание, бедни ми гиганте. Ще съумея да те защитя.
В болницата дойде журналист от местния вестник. Той дълго разпитва Аля за новите методи на лечение, после я измъчи като фотомодел: водеше я от стая в стая, караше я да седи ту така, ту иначе, да се усмихва и да бъде сериозна. Чевръстият журналист искаше да фотографира и Юрий, но той по никакъв начин не се оставяше да попадне пред обектива. На Аля й се струваше, че е разтревожен и огорчен.
Вечерта в къщи Юрий й съобщи, че трябва да замине за няколко дена. Лицето му бе отчуждено, студено, приличаше на втвърдяваща се гипсова маска.
— Кога ще се върнеш?
— Не знам точно. Може и да се забавя.
Той видя огорченото й лице и попита:
— Какво ти е, бебче? Предупредих началството в болницата, така че няма защо да се тревожиш.
Тя стана на разсъмване, за да събере и сложи в пътната чанта нещата му. Пристъпваше леко, безшумно, за да не го събуди. Като мина край него, забеляза, че гъстите му ресници трепнаха, и разбра, че не спи.
— С робота си ли ще излетиш? — попита Аля.
— Да — отвърна той и се намръщи.
— Какво има? Сбърках ли нещо?
Той се усмихна снизходително и насмешливо.
— Случвало ли ти се е някога да пускаш на свобода пеперуда или птица, които са влезли в стаята ти?
— Случвало ми се е — с учудване отвърна Аля.
— И спасителната операция успяваше винаги? „Гостенката“ с благодарност си отиваше?
— Не веднага… Та тя не разбираше, че я спасявам, и бягаше от мене… Но защо заговори за това?
— Действията на хората често наподобяват действията на такава „гостенка“.
На Аля й се дощя да се свие на топка, да изчезне.
— За мен ли се отнася това?
— Не само за теб.
Той забеляза уплахата й и добави:
— И съвсем не за този случай…
Като се връщаше в къщи след работа, Аля се мъчеше да не гледа празната закачалка. Придумваше се, че няма да е дълго сама: щом е обещал, той непременно ще се върне. Но неволно си спомняше странното му поведение: и това, че почти нищо не ядеше; и това, че не й разрешаваше да го изпраща; нежеланието му да обяснява постъпките си, да разказва за себе си…
Сънят бягаше от нея, тя дълго лежа с отворени очи, заслушана в стъпките по улицата. И изведнъж си помисли, че едва ли ще различи сред другите стъпки неговите. Ще познае докосването, гласа, усмивката, дишането му, но никога няма да познае стъпките. По една проста причина — никога не ги бе чула отчетливо.
Полковник Тарнов тръгва по следата
В тези дни бюрото на полковник Тарнов наподобяваше маса на курортен фотограф. Данните за различни географски точки на курортното крайбрежие, обработени в изчислителния център, не можаха да удовлетворят полковника — бяха твърде общи. Стана нужда да бъдат уточнени с помощта на старите изпитани методи.
Затова до съобщенията от изчислителния център и перфокартите имаше купища снимки и художествени картички с изгледи от курортното крайбрежие. Полковникът подбра няколко десетки от тях, грижливо сортира снимките, номерира ги и ги връчи на помощниците си. Още същия ден те всички заминаха със самолет за крайбрежието. А полковникът още цяла седмица сънуваше цветни сънища с пейзажи и действието в тях неизменно ставаше на морския бряг.