От помощниците си получаваше оскъдни и неутешителни сведения. По курортното крайбрежие имаше голям брой места, досущ като онова, за което бе разказал роботът. Не помагаше и указанието, че най-близката планина се намира на разстояние четири километра и сто и шестдесет метра от парка.
Сред помощниците на полковник Тарнов, изпратени на крайбрежието, имаше и един ветеран от милицията, който на петдесет и пет години бе стигнал до капитански чин. Всички се чудеха защо Тарнов го е включил в групата за издирване. Зад гърба му всички го наричаха „Параграфа“ и този прякор съответстваше точно на характера на капитан Улобов. Тарнов имаше свое особено отношение към него и почти не се учуди, когато тъкмо от капитан Улобов се получи многоочакваното съобщение.
Като търсел само такива места, от които „най-близката планина е на 4 километра и 160 метра“, капитанът започнал да проверява и селищата извън курортната зона. И открил, че в селището Каменка разстоянието от върха на планината до няколко точки отговаря на посоченото. Капитанът започнал да анализира въпросните точки, сред които били котелното отделение на завода, градската баня и един пущинак, обрасъл с шипки, и се спрял на една — централната алея на парка. Това място съответствало на търсенето. Капитан Улобов се поинтересувал дали в селището има почивни домове. Установил, че през тази година в Каменка била открита почивна станция на медицинските работници, която още не е вписана в справочниците.
— Ето на, а ти се ядосваше, че тази година няма да ходя на море — каза Тарнов, като целуваше на сбогуване жена си, и веднага отлетя за Каменка.
Ала и най-старателното разпитване на всички, които биха могли да видят човека с отличителните черти на Великия господар, не даде никакви резултати.
Понеже селището беше малко и присъствието в него на човек с робот-слуга не би могло да остане незабелязано, можеше да се заключи, че са на погрешен път.
В същото време словесният портрет на търсения бе изпратен във всички отделения на милицията по крайбрежието.
Отговор дойде от Ялта. Веднъж спасителната служба забелязала далече в морето плуващ човек. Повикали го по радиото, но той не пожелал да се върне към брега. Наложило се да изпратят катер. Катерът рязко завил пред самия нос на вироглавеца, облял го с талази вода и отрязал пътя му към морето. Спасителите не много учтиво го поканили да се качи на борда.
В отговор вироглавецът се гмурнал и изчезнал. Търсили го, но безуспешно, поради което, естествено, началникът на службата и двамата спасители, които се намирали на катера, са имали големи неприятности.
Тъкмо последното обстоятелство им помогнало да си спомнят, че отличителните черти на вироглавеца съвпадали със „словесния портрет“.
В Ялта полковник Тарнов бе посрещнат от сътрудници на местния градски отдел на милицията, които му докладваха за направеното от тях. Разпитването на служителите в почивните станции и санаториумите не дало резултати. В хотелите също не били виждали такъв човек.
— Където и да е живял, дори под открито небе, трябвало е да се храни — каза полковникът. — Разпитайте сервитьорите, бюфетчиците.
Много често в практиката на полковник Тарнов тъкмо такива разпити даваха желаните плодове. Тренираното око на сервитьора умееше точно, като обектив на фотоапарат, да долови чертите на клиента и да ги пази доста дълго.
Но този път сервитьорите в един глас отвърнаха, че не са виждали такъв човек. Нищо не дадоха и разговорите с продавачите в продоволствените магазини и с всички многобройни работници от курортната служба по прехраната.
И чак когато полковникът се канеше да си замине от Ялта, при него доведоха един сервитьор от малък крайморски ресторант. Той съобщи, че май е виждал човека, от когото се интересува милицията. Веднъж идвал в ресторанта с някаква жена.
— Поръчаха си от нашия специалитет два бифтека — каза сервитьорът. — Да. — Той многозначително сви устни и замълча. — След като си отидоха, единият бифтек, старателно нарязан на парченца, се търкаляше по пода.
— Откъде знаете, че там е бил целият бифтек, щом сте видели само парченца? — поинтересува се полковникът.
— Двадесет години съм на тази работа, другарю началник. Ще ви го сглобя от парченцата, сякаш подреждам азбуката от кубчета.
— Според вас кой от двамата не е ял? — попита Тарнов.
— Той.
— Сигурен ли сте?
Устните на сервитьора се издадоха напред, сякаш се канеше да пие чай от чинийка.
— Сигурен съм. Разбира се, не можех да ги наблюдавам през цялото време. Чак след това, когато забелязах под масата това — очите на сервитьора гневно блеснаха, — си спомних, че веднага щом жената се обърна настрана, мъжът направи ей такова движение.